Краката ми са отделна единица от тялото,
бягат към теб, откъсват се от цялото.
Умът ми е заключен в клетка,
в плен е на любовна плетка.
Не се отдалечавай нито за ден! ...
ПЕПЕРУДЕНИ СЪНИЩА
В кошмара на самотните ти нощи
аз се появих като усмихната светулка.
Прехвръкнах тихо през терасата
и легнах си на нейната възглавница. ...
Разпознах те по кожата, дето виси
на ръждясал пирон над огнището -
от бакърен шагрен, на дълбоки резки,
и с ефекти, по-черни от нищото.
Омагьосан жабок - моят жлеб или длаб ...
Каквато–такава
Сладкогорчива съм и тъжновесела.
Пролетножълта съм, зеленоесенна.
Ту се усмихвам, ту плача, естествено
в настроения често безстепенни. ...
Дойдох на този свят, за да обичам,
дойдох на този свят, за да умра.
Страданията земни претвориха
пътя към отвъдното небе,
в което няма злост, ненавист и омраза, ...
Ако можеше да върна времето назад,
не бих посмяла да те срещна
и не защото не получих любовта,
а само заради болезнените мигове сега.
Да си наясно, че не трябва да се бориш ...
Кой ли си бил ти, а аз коя ли...?
Кои ли сме били и за какво ли?
Казахме ли всичко, когато и както трябва,
застрашени от чувството на опознаване.
Искаше ми се това да си ти, ...
Често чувам: "Дявол да те вземе!
С теб не се излиза на глава,
смееш се над грижи и проблеми,
вечно имаш свои правила."
Казват още: "Ти си безразсъдна, ...
Честичко вечер, след новините в десет,
когато уморено стискаш клепачи,
ти е така неуютно и непесенно -
чак ти се иска да си поплачеш.
Цял ден боричкане с вятърни мелници... ...
Ще ме потърсиш ли в росата,
не забравяй, това са моите сълзи.
Ще ме потърсиш ли във тишината,
не забравяй, това е моят глас. Уви!
Избърсах ги, сълзите, във ръкава, ...
Налагат ú да е послушна,
да "чисти" като тях във сряда,
и само в петък да си "пуска" душа,
ах, майстори са те по впрягане!
Ръце потриват, пак да се ядосва, ...
Когато те притисне силно болката,
заседнала отляво на гърдите ти,
стопяват се като снежинки в лятото
мечтаните години на обичане.
Когато ти приседне недопито ...
От любовта ни какво ли остана -
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства ...
Докато спиш, облегнат на умората,
след свършека на дългия ни делник,
недей сънува идещите с хората
измислици, виелици, метежи.
Достатъчни са моите видения, ...
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива...
И защо? ...
Старата вълна мълчеше уморена,
надбягвайки се с гларус мълчалив
и слънчевата сянка, с радост напоена,
прегърнала самотно остров див.
Вярата им пълна летеше претворена, ...