Poetry by contemporary authors
Аз и Те 🇧🇬
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...
Ледно последно 🇧🇬
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...
Болка 🇧🇬
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице. ...
27 Март 🇧🇬
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...
Изповед за силата на Суетата 🇧🇬
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...
Виолетово 🇧🇬
Низ от нежнокрили сини пеперуди
плава в утринния небосвод.
Бисерния цвят на пролетта събуди
за настоящия мечтан живот. ...
Последната приказка 🇧🇬
велик живял е бог-титан, с име гръмко - Океан.
Прославен воин бил тоз титан, ловък, сръчен в люта бран,
не знаел милост, ни пощада, живот отнемал за забава.
Той владеел морска шир, с боговете често сядал е на пир, ...
Огледало 🇧🇬
Дъх на огледало,
значи май си жив.
Посочи се с показалец
и кажи последен стих: ...
Моето небе 🇧🇬
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши. ...
В кръжок по ръкоделие 🇧🇬
С ръце рисувам те бавно
и дъхът ми изтръпва!
Ти,
с влажни устни ме следвай... ...
Не чупи светлината!... 🇧🇬
Виж ме колко съм земна. Като стръкче трева под небето.
Не търси по косите ми от онези звезди в Андромеда,
нито слънчеви залези, ни луни. Те са там - зад пердето.
Не търси и магия! Боговете не са ми роднини, ...
Младостта ти е възродена вече 🇧🇬
с ведростта на синьото небе
и в усмихната невинност грее
топлина от твоето сърце.
Как очите лъчезарни греят ...
Убийството на неродените 🇧🇬
П. Пенков 25.01.2007г.
Не плакахте, когато ги убихте!
Но те за вас отдавна вече плачат.
Светът прости. И вие си простихте. ...
Находка 🇧🇬
Създавам свойте песни вървешком.
Отдавна. И причината не знам:
дали от нуждата да бъда сам,
или защото дълго нямах дом? ...