Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврàтен, още тарикат,
със името Трюфéль дьо Аспержú, ...
Дълго време се лутах тъжна и сама,
дълго време мразех всеки мъж...
Дълго се самоотричах и наказвах,
дълго себе си кълнях...
Много време чужди спомени аз пазех, ...
Зелена Пролет щом се в цвят разпъпи,
една картина ляга на душата:
Как слънцето във езеро се къпе
и лилии как капят от веслата...
На тебе само искам да шептя ...
Индиговата самота на утрото
е по-горчива даже от кафе,
неподсладена, черна, гъста,
във рамка от намръщено небе.
В сълза се скрих и в глина я омесих, ...
Мечтите сътвориха този образ,
среднощно бдение извая го докрай,
суетата определи го като знак
за развлечение, неразумно май.
Не послуша здравия разум, ...
По славата хвърли парцал и отиде в Балкана.
С гърдите пое аромат от Шибилски мечти.
Верен на себе си, ти до края остана
малка свещичка в световния храм да гориш.
Култови реплики още звучат сред народа: ...
Защо ми е таз любов лъжлива и ранима.
Не си ми нужна вече,
махай се, върви си, само болка причиняваш ти.
И рани, от които не спира да кърви!
Не си ми нужна, любов... ...
Най- лесно е, от себе си доволен,
да кажеш, че достойно си живял;
че си болял със чуждите неволи;
че хем си се раздавал, хем си цял.
Най-лесно е... Но по-добре почакай – ...
Онези бледи сенки на жени,
които са преминали през тебе,
оставили следи от тебешир,
мастило и моментно вдъхновение...
Оставили сълзи със вкус на мед ...
Погребах трепети древни,
не търся и тебе със жадни очи.
Потъвам в мисли - еднодневни,
но трепет за усмивката ти ме гори!
Сигурно с чувствата си съм банална, ...
Взеха ми думите... Всичките...
Милите, гневните, влюбените...
Радостните, жалните, вълшебните...
Раздадох ги на другите... До капка...
Говорех им, разголвах се, споделях, ...
Съжалих себе си пак, че потърсих денем звездите,
че посипах със сълзи очите
и че недостойни сторих мечтите!
Защото е тъмен пътят пред мен
и сенки скрили са стария ден. ...
АКО МОЖЕХ ВРЕМЕТО ДА ВЪРНА
От нейните устни отрова отпивам,
целувките ù страсни ми горчат
и вечер, когато при нея отивам -
нозете ми сякаш по тръни вървят. ...