... и да продължим с един къс от Рая - наречен България
Красотата е не само в природата, а най-вече в душите на хората, затова ще се опитам да ви опиша Широколъшката мома, с фолклорно звучение.
Широколъшко момиче
на Светла Куртева
Широколъшко момиче, ...
В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...
Животът ни препуска във галоп
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...
На покойния ми дядо - единственият,
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...
Знам
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло. ...
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, ...
2 мишки танцуват до книгите,
в пълен синхрон.
След 45 мин. усещане за всеобхватна самота
2 чаши вино и малко Буена Виста съм готова да говоря.
Философски погледнато. ...
Очите на баба до края останаха сини -
последни два стръка синчец в изоставена нива,
последен къс мирно небе над бразда като рана,
засята с вражда - да дели до девето коляно.
През лепкава кал, с излинели от пътя галошки, ...
Не знам защо така съм си решила,
все търся те във звездното небе,
а ти долиташ, като птичка лекокрила
и с галещата нежност на дете!
В съня ми влезе като нежен полъх ...
Сигурно е тиха форма на безумие.
Пращам - като лудите! - месеци наред,
на жена, която и не съм целунал,
стихчета, които никой не чете.
Поврага му стихчета! Поврага картините! ...
„Когато думите са нищо”
Трудно бе да гледам във очите ти
и да си мисля какво ли има в тях.
Те бяха празни и минаваха през мен,
затворени – те скриха своя страх. ...
Две искрящи кълба са допрени,
две горещи слънца се целуват,
две звезди се оглеждат във мене
и в кипящата лава аз плувам.
Пред очите ми - дъжд от светулки ...
Аз знам, че онзи слънчев лъч, отгоре,
Ме гледа с нежност и това си Ти.
Но скрито в мен, едно небе от болка
не спира и не спира да вали...
В памет на Д.И. ...
"Защо?"
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб. ...
Да те обичам мога силно, до полуда.
Да те обичам мога нежно, без принуда.
Да те обичам мога до болка, без надежда.
Да те обичам мога, макар и трудно да изглежда.
Да те обичам мога и без нищо в замяна. ...