Poetry by contemporary authors
Пролет 🇧🇬
Зелено е. И иглено полето.
Росата е пипета в утринта...
И оня път, смълчан в сърцето,
усмихнато разпъпи сетива... ...
Ти ме върна 🇧🇬
Това по-лошо е и от смъртта.
Но ще бъдем живи с тебе,
с рани за спомен от любовта.
Ти така реши и я уби, ...
Моята майка Надежда 🇧🇬
Надежда
Харесвам залеза - почивка за душата.
Обичам слънцето, небето и земята.
Море и бури, стихия от вълни, ...
Неподходящата 🇧🇬
и усмивката не ще сваля...
Сърцето ми е млъкнало
за всяко утре и сега.
Не съм онази за тебе, ...
Вяра, надежда, любов 🇧🇬
Младостта ме облече с надежда
и криле даже ми даде;
от невинност изтъка ми одежди
и доброта дари за награда. ...
Смътно чувство 🇧🇬
аз те чаках, а ти си отиде,
без да знам ни защо, ни къде
любовта ми след тебе загина.
Аз се мъчех във страшния студ, ...
"Каквото повикало, такова се обадило" 🇧🇬
но ти казвам - много прекали!
Вече ревността не ме разсмива
и отвътре взе да ми кипи!
Искаш да ме хванеш май натясно - ...
Животе, с теб ще споря! 🇧🇬
Да, с теб ще споря!
И днес,
и утре -
всеки, всеки път. ...
Единение 5 🇧🇬
В дни на трудности усещам
Бащинското Ти присъствие,
в дни на радости се сещам
за тайното Ти неотсъствие! ...
Едно момче 🇧🇬
Имало едно момче,
момче със каменно сърце.
Той обич не изпита,
любовта за него бе убита. ...
Сърцето или очите 🇧🇬
те са лоши съветници,
слепи са за вътрешността,
далеч са от същността...
Сърцето обаче казва истината, ...
Ти цялата 🇧🇬
Целувката на очите,
погледът на устните,
непонятният танц на радостта,
пленен за момент от сълза-огледало - ...
На сина ми 🇧🇬
Над съня ти спокоен аз бдя,
аз бдя, а съм толкова неспокоен -
за да те предпазя от беда,
аз бдя, за да бъда спокоен! ...
Смъртта на мъртвия Човек... 🇧🇬
Мъртъв
ли
е
Човека ...
Заедност 🇧🇬
опиянена е.
Вдишва те.
Изгаря те с дъха.
В река превръща се, ...
Ти си... 🇧🇬
моят край в безкрайността.
Ти си
сълзата ми в пороя.
Ти си ...