Океан бях, но ти не ме преплува.
Земя бях, но ти не ме разора.
Огън бях, но ти ме потуши.
Книга бях, но ти не ме прочете.
И тази бях, и друга бях, но ти на мен не се обрече. ...
Пак се обличам в старите дрехи,
нови не търся, не са ми по мярка.
Пак надничам в резките равни,
на вече зараснали стари рани.
Пак поглеждам от разстояние ...
Искаш ли да знаеш нещо?
Не живота е това, което търсиш,
а причината в него да намериш.
Човек се ражда именно от нея,
за мен причината е щастието да се смея. ...
Уж бях безкрайно предпазлива.
И даже неуместно суеверна.
Ала със моя усет към красивото
не можех да не ти посегна.
Уж имах застраховка за последствия ...
По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...
Умира с писък никотинов последната цигара.
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен ...
Нощта е стенеща, а ти си самотна.
Искам да върна доброто старо време.
Тялото ти е студено, а душата тъй сиротна
и времето ни - остана без време...
Вулканът напира да изригне от мене. ...
Дари ме със мечтите си във бяло,
отнесе ме във светлата земя,
във миговете с тебе бяхме цяло,
почувствах трепета, че съм жена.
Очите ни говореха без думи, ...
Всеки следващ поглед бе по-замъглен от предишния,
по-устремен и разголващ. Уви, май се влюбваше...
Всяка следваща мисъл бе като средство за дишане,
все по-естествено, търсено... Самоконтролът се губеше.
Всяка следваща среща бе дуел на различни усещания, ...
Чуй това добре!
До теб седи момичето, без което нямаш нищо,
момичето, което искаше малко, а даде всичко,
света ти без нея ти се струва тесен,
така е, момче, животът не е песен. ...
И какво като си тръгваш?
Там, след девет планини в десета
още разказват приказки за принцеси.
Една врата се затваря. Хиляда се отварят.
Шехеразада приспива с пръсти цветята. ...
"Какво е всъщност Лятото? Какво е?
..................................................................
Въздъхва, може би... и си отива!"
Иван Вълев."Лятото"
А може би в обувката ревнива ...
Тишина, тишина, нежна е нощта,
със прозрачен воал покрила града,
Луна сребролика разлива лъчи,
във мир природата тайнствено мълчи.
Прах звезден се сипе навред, ...
Слънчице мое, огряло простора,
с нежна прегръдка стопляш деня!
Суетят се край мене забързани хора,
не виждат как цъфва навън Пролетта!
И звънкият славей деня ни оглася, ...