(Скъп спомен от младостта ми
с парещ дъх на безнадеждност)
"Я те волим" - ти прошепна.
Исках да запазя твоя поглед,
твоя глас - разбушувана стихия, ...
Кожата с дъх на море ти целувай.
Устните в моите - солените - впивай.
За косите - кат вълните диви - вечер жадувай.
В искрящата страст необятна се вливай.
Мечтай да потънеш в очите с цвят на море. ...
Заспиват тротоарите във стъпките любовни,
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно, ...
Любовта като игра на карти
Питам те, ще изиграеш ли с мен една игра?
Нека като на карти да играем в любовта...
Първо казваш ти боя - искаш купа да е тя...
Какво ще кажа?... - Ами пас?! ...
Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.
Със трепет всеки ден се взираш ...
В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините, ...
И пак денят във утрото самотно
ще чака да се срещне със нощта.
Мечтата ми е тъжна, безимотна,
прежулена от хорската мълва.
Бушуват мисли във безбрежни океани, ...
Помня градината с червени рози,
най-красивата сред тях бе ти
и как слънцето в небето синьо
закриляше две влюбени души.
Съдбата с четка багрите нанася, ...
Изгубих всичко, а дали,
изгубих го, или го разпилях,
навсякъде, където съм била,
навсякъде, където спрях...
... Дори за малко, и за бегъл спомен само, ...
Някой ритна рижавия котарак на прага и крясъкът му заличи хвалбите
на онези,
вляво.
Като лице на влюбена жена е гладка водката
и точно като нея се опулва на мъжете, с бялото. ...
Събудих се със страшната мисъл,
че днес сме щастливи, а утре ни няма.
Защо да живея живот без смисъл,
една безцелна игра разпиляна.
Бях робиня на себе си, ...
Да ме загърнеш в прегръдки как бленувам,
под устните ти жарки пак да се топя,
от твоя огнен поглед да избухвам
и да изгарям в омаята на любовта.
Да ме владееш с чувство най-красиво, ...
ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА
Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,
е приютила човека от незапомнени времена.
Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,
за да узнае всемира, живота и любовта. ...
Заобикаляйки погледа на истината,
не прави и околните слепци.
Искреност - замъглена отдалеч,
липсват, сякаш вече ясни сини очи.
Сграбчени от пресилено мислене и изчисление, ...