Poetry by contemporary authors
Няма такова 🇧🇬
и то се кълнеше, че всичко е мое, че няма да ми изневери.
Но мина се време, на друг тя сърцето си дари.
И нежните думи, които на мене мълвеше,
сега на друг ги мълви. ...
No comment! 🇧🇬
Тълпата подивяла иска смърт.
Палачът и обесникът на ешафода
разменят миг в мига преди отвъд.
Животът, сложил крак във стреме, ...
Навярно си измислял този сън... 🇧🇬
Небето изкова ми
самота.
Човешко е.
Прегризах си вините. ...
Нейде там 🇧🇬
там, където нощем душата ти лудува,
нейде там, отвъд синевата,
нейде там, отгдето извира светлината.
Там, където вълните стигат хоризонта ...
Не, потребен 🇧🇬
душата обезсиля, а и зове смъртта.
Пък ако даже шавнеш - затъваш бързо
под спомените бледи - останки от живот.
Тогава поглед свеждаш към чашата с кафе ...
Дядо Коледа 🇧🇬
често трябва му другар,
а Снежанка вечно тича,
тя дечицата обича
и на всеки носи дар, ...
Напуснах долината на сълзите 🇧🇬
не е лечител на скръбта,
не искам веч да му се вричам,
ни душата си на дявол да продам!
Не е ли слабост на духа, ...
Парадоксално 🇧🇬
Вглеждаме се във Закона
и проглеждаме сред хората,
но от гледане в закона,
ослепяваме за хората! ...
* * * 🇧🇬
В носната си кърпа крия
секретите на зимата.
+ + +
тежкият сняг ...
Понякога... само понякога... 🇧🇬
Понякога…
само понякога…
така ми се иска
в миг на тревога ...
Драсканици по стените 🇧🇬
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно... ...
Сенки 🇧🇬
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица ...
Мисли край морето 🇧🇬
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
Жулиета 🇧🇬
нежна и красива,
бродя сама в земята пустинна,
с трепета на самодива.
Но изведнъж трепна моето сърце... ...
Раздяла 🇧🇬
ръцете се разделят в бавен валс
и устните последен път изричат
"Обичам те!" с притихнал, тъжен глас.
Часовникът не спира да тиктака, ...
След Мен 🇧🇬
ще бъдем лист измачкан в стария тефтер.
И ако цял живот си бил играчка,
по собствен път не си поел.
Трудно е да бъдеш гениален, ...
Жестока 🇧🇬
Взимам каквото ми трябва,
ставам и тръгвам...
не искам да остана,
не ме моли да се върна... ...
Аборт 🇧🇬
ми каза. И пое сама. Напред.
Надменната ти фигура се стапяше
във зноя като евтин сладолед.
Един трамвай ти звънна за утеха. ...