Желаем шепот и дъх, и нощ да е...
И в звезди да плува плътта.
С лунни лъчи да пишем сценарии
за нов живот без черни дупки.
Последните нощни вълни като дихание ...
Какво остава след спомена – лятото,
с хиляди звуци на щедри щурчета.
Влюбена нежност – за теб непонятното
виждане мое за снежни момчета.
Омаен изсипва се, искрящ звездопад, ...
Закърнели очи. Гледаше в нищо.
Не помръдваха даже клепачите.
Не е утре, а днес - завинаги.
Слепота е проклела нейното виждане.
Не блестяха зениците, безжизнено сиви са. ...
Когато любовта ти каже сбогом,
недей. Не я изпращай със омраза.
Върни се във началото отново,
в рождествено-цъфтежната и фаза.
Спомни си как смехът и се ронéше ...
Окото ти не вижда моята зеница,
слепец не би ти завидял.
Душата е бездомната мръсница.
От другите разбрах, че някой ти продал
думи не разбрани, втора упореба, ...
Искам със птичките аз да се рея,
искам със слънцето аз да горя
и като вятъра в клони да пея,
да бъда цвете от Твойте цветя!
Моля те, Господи, дай ми простора, ...
Не си виновен само ти, че бях нещастна.
Обичах те, търпях и си мълчах,
а ти не виждаше, че става нещо страшно –
бавно умираше в мен любовта.
Ако можех да върна времето назад, ...
Бели зайци скачат във деня ми.
Черни зайци бродят през нощта.
Все сънувам улиците стръмни.
Аз по тях не спирам да крещя.
Бели зайци виждам в свойто утро. ...
Къде загубиха се хората по Коледа,
а даже не е толкова студен денят!?
Май всички са прегърнали умората,
не се усмихват и не греят, а мълчат...
Навярно пак се борят със неволята, ...
О, Господи, защо така се случва?
Все на добрите момичета нокът им се счупва.
Спераведливостта бе, мамка му, къде остана?
Защо те същите са все в “ емоционална яма”?
И никой тях не ги обича, ...
С огромна благодарност към изречена :)
Да бях проклета, Господи, да бях…
Сърце да нямах, да не те обичам,
но вместо туй, осъдих се на страх,
дълбоко в себе си изгубих смисъл. ...
Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби. ...
Понякога, в опитите си за справедливост,
аз поставям другите - далече над мен.
А друг път - поради своята вежливост,
дори умът ми става кристално замъглен.
Но недей пак, ...
Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон
и с най-романтичната музика?
Помниш ли лудия, есенен вятър, ...
Мамичко, какво да пожелая
за празника ти – твоя ден рожден?
От тебе още много се нуждая,
съкровище си, маменце, за мен.
Сърцето приеми ми за подарък. ...