Poetry by contemporary authors
Нямаш право да ме нараняваш 🇧🇬
нощта е дълга, ти отново ме уби...
страх ме е да вярвам на тези очи,
страх ме е да живея с мечти...
Студено е. Треперя... ...
Мечти... хиляди добри очи 🇧🇬
с глас сподавен в тъгата да ги изрека,
но няма да престана да мечтая
за радости безкрайни по света.
Аз искам светлина навред да има ...
Моята борба 🇧🇬
и жаден за размиващи се страсти,
бъди до мен, когато никой нямам,
обгръщай ме с фалшивите си ласки...
Защото знам, че няма да те има ...
Безсилието на невярващата. Молитвеното. 🇧🇬
Страх ме е.
Не, не да те помоля.
А, че ще ме спреш.
Вярваме, че правиш чудеса, ...
Монаси 🇧🇬
гледа сърдито монах как се кръсти.
Зад маска на вярващ, в душата - грешен
упорито се моли на дух неизвестен.
Как вяра намира в икона бяла? ...
Дете 🇧🇬
И утрото дарява ни с любов,
с нежност, с топлина...
За мен си всичко ти,
живот, изпълнен с красота! ...
Ако е речено, сбъдва се... 🇧🇬
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...
Не плачи за мен 🇧🇬
Не плачи за мен,
от сълзите ти боли
ме - по-добре ела
и удари ме: ...
Спаси ме 🇧🇬
съдба ли е това,
или илюзия красива?
Ако
се заблуждавам, ...
Невъзможно 🇧🇬
невъзможно беше, при мисълта ти за мен
ще те пробожда болката в сърцето,
защото ти не ми повярва.
Невъзможно е да бъда с теб, ...
За думите, маковете... 🇧🇬
танцуват и плуват - същ океан!
Цъфтят макове по друмища
и пълнят страници с призвание
да разгадаят теб, Живот... ...
Любовта на Клеопатра към Марк Антоний 🇧🇬
в нощната тъма.
В сетни сили гаснат вече
факлите в нощта.
Дреме тихо в покоите ...
Нека...! 🇧🇬
Да сме здрави, да сме живи
и игривите комини
да разказват свойте тайни -
всички - знайни и незнайни. ...
Вземи ме... 🇧🇬
Превърни любовта ми в лудост!
Сграбчи ме силно в ръцете си!
Аз те моля, падам на колене!
Изтръгни сърцето ми! ...
Белият свят на приятелството! 🇧🇬
с теб сме дошли, за да ни види света.
Но едно запомни, приятелко добра,
няма да забравя тези чудеса,
които изпълват сърцето ми сега. ...