Боец съм без шлем и без копие.
Талисман взела от приказки родни.
Яростни битки водя със демони,
преследвали моите ангели.
Християнка съм, на лира засвирила ...
... Отново разстояния делят ни...
Поредното ми тръгване обратно
след толкова очакван ден като
тринайстия, обвито е в мъгла.
Притиснала пътя под тягостно ...
Болното детенце протяга своите малки ръчички
към окиченото коледно дръвче
и с надежда в навлажнените си очички
търси начин да стопли своето сърчице.
Отново се изнизва поредният тежък ден, ...
Нищо величаво
Нищо величаво не съзирам в мене,
а защо се радвам, като младоженец?
И защо от нищо капят ми сълзите?
И защо цветята не вехнат в лехите? ...
Ръце протрих сълзите си да бърша
(поне това да беше оценил).
Сега, когато вече всичко свърши -
прогледнах... (А пък той е станал мил!)
Обажда се - да пийнеме по чашка. ...
Отскоро бе дошъл в Шато Мон Блан -
младеж със хъс и юношески плам,
хлебар от долината на Лоара,
избягал на маман от пеньоара,
пристигнал да изкара тук пари, ...
Вечер усещам как ме целуваш,
усещам топлината на прегръдките ти,
но нещо не е същото, не е както преди.
Любовта изведнъж се изпари,
остана само едно приятелство, ...
В теб диша огън! С устни го долавям.
Под пръстите ти блика топлина.
И цялата във тебе се разтварям.
Превръщам се във истинска жена.
А ти си слаб. И силен. Ти си земен... ...
На Бога и... на Дявола се моля
да ме дарят със дишаща любов -
без празни думи, без фалшиви роли,
без предговор, без скучен послеслов!
Да ме помете като стихия, ...
На ъгъла на глуха улица…
В тази студена, тъмна нощ….
Стоеше момиче… малко и красиво…
Босо, с раздърпани дрехи и сълзливи очи…
Добро, но без семейство, съвсем само… ...
Теракотена луната изгрява,
хлъзгави мисли се вплитат в съня,
под керемидена стряха стъпките чакат.
Чакат изгрева с лазурния бряг,
ожадняла птица обратния път да покаже. ...
винаги има точка на връщане чарли
колкото и да не ти се вярва
нещата все се подреждат по някакъв незнаен ред
във хаоса и още нещо
когато точките станат толкова много ...