Посоката беше неизвестна
и не исках правилния път да търся,
оставих всичко на съдбата,
тя вместо мен в любовта да открие красотата.
Да търся желание нямах ...
Копнея аз да бъда птица -
да се гмуркам във безкрайното небе,
да летя като орлица
и да съм облечена в най-пъстри цветове.
Всеки изгрев, всеки залез ...
Студът обвил е прозорците на стария ми дом,
вятърът сякаш чука на външната врата,
иска да влезна вътре дори да е с взлом
и да разбие студът моята душевна красота!
Как да му позволя, когато красотата си ми ти, ...
Аз съм сама на света,
не ми остана нищо, дори и любовта,
тръгна си без да зная защо,
остави ме сама и знам сигурно, защото бях наивница.
Как вярвах на всичко, как се надявах да се промениш ...
Опитах се да дишам отново,
когато прокажените са ранени,
опитах се да съм друга, престорено нова,
както птиците твърде рано отлетели...
И пак се вмъкнах в мислите ...
Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи. ...
ХУБАВА СИ
ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,
КАТО ЯСНО СЛЪНЦЕ, КАТО СТАРО ВИНО,
НО ЗАЩО ЛИ ВИЖДАМ В СЪНИЩАТА БЕЛИ
КАК ЛОВЕЦ ТЕ ГОНИ И В ТЕБ СЕ ЦЕЛИ? ...
Спокойствие и пулс нормален имах аз доскоро...
изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...
Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска, ...
Стиховете пиша много бързо,
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.
Всъщност пиша, плача, после хлипам, ...
Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.
Да знаеш само колко дълго чаках. ...
Никой, с теб в дъжда се крихме.
Никой, с теб обреченост красива споделихме.
Никой, ти зад мене беше.
Никой, никога до мен не беше.
Никой, аз крещях след теб. ...
Стихотворение за 130-тата годишнина на моето училище.
130 години знание и топлина
Минали са 130 години,
откакто са се запознали с теб,
небето, тревите и облаците сини, ...
Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло, ...
В края и началото на всичко,
далеч си и някъде си там.
Обичам те и проклинам все по мъничко,
сърцето ми на вятъра ще дам.
Секундите, които си отиваха, ...