Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Бездомно послание 🇧🇬

БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...

yotovava

Poetry » Strict forms

745 2 9

Изведнъж 🇧🇬

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Strict forms

1.2K 2 6

За челото и ритниците 🇧🇬

Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...

ЛюсиАтанасова

Poetry » Philosophical

1.3K 3 18

Защото бях въртопче Светлина 🇧🇬

ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...

Валери_Станков

Poetry

860 2 1

В синапеното зрънчице душа 🇧🇬

По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла, ...

vega666

Poetry

673 16 11

Нежен бунт 🇧🇬

Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...

Marialla

Poetry » Love, Landscape

973 2

Понякога за малко... 🇧🇬

Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...

ChrisHeart

Poetry

1.2K 3 2

Демонът на Врубел 🇧🇬

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...

Валери_Станков

Poetry

451 2 5

Обичаш ли – един живот не стига 🇧🇬

Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...

ninasar

Poetry » Other

928 1 7

Брегът е там, където те намирам... 🇧🇬

Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...

diesto

Poetry » Love

520 4 2

Животът ми 🇧🇬

Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах, ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

995 1

Каква беда? 🇧🇬

Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян ...

ЛюдмилаДанова

Poetry

1K 1 2

Напиши ми... 🇧🇬

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...

Mariq_Vergova

Poetry » Love

926 4 6

Есента до зимата 🇧🇬

Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята. ...

palenka

Poetry

681 2 10

Когато нечий свят се срути 🇧🇬

когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

974

Писмо от Рая 🇧🇬

ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...

yotovava

Poetry » Strict forms

633 2 6

Любов – дошла по тъмно 🇧🇬

Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...

Patrizzia

Poetry » Love

571 3 2

Соната за съботен ъглошлайф 🇧🇬

СОНАТА ЗА СЪБОТЕН ЪГЛОШЛАЙФ
... събота е – време за ремонти, да излезе някой с ъглошлайф,
джендърът съсед да се наконти, да ме поздрави със give me five,
в кофата да препера две ризи – чиста риза някому да дам,
по Гезмето – скитник без мангизи, да вървя нататък – и насам, ...

Валери_Станков

Poetry

416 2 3

Земен план 🇧🇬

На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...

Лютиче

Poetry

535

Победа 9 Мая 1945 🇷🇺

Эта Победа могла стать последней в
последней войне,
Мира оплотом, который войне не осилить,
А стала последней победой СССР
И станет, похоже, последней победой ...

Сенилга

Poetry » Civic

2.6K 5 24

Сякаш никога не е било 🇧🇬

Тишина и спокойствие,
хармония, нежен покой.
Няма спомен от бедствие,
сякаш онзи порой,
който вчера съсече земята ...

mislitel

Poetry » Landscape

800 3 5

Син ти иде, сестро Македония 🇧🇬

Да избрише твоите сълзи Володя пее
брат срещу брата Ванга предсказа
син срещу майка и жена
размирни времена
Бракя сме - една кръв ...

Stew_Carrey

Poetry

500 1

Не мога да го повярвам 🇧🇬

Дали такова щастие
би могло да се опише.
Това, което чувствам
към теб е необикновено.
Дали пък не е само сън, ...

Kalia1117

Poetry » Love, Free verse

1.1K 1

Аз ли бях това 🇧🇬

Бях звездопад и бях луна,
играх на сляпо с любовта,
а с утрото изгрявах в светлина
и тръгвах все едно не съм била.
Раздавах нашироко от душа, ...

palenka

Poetry

660 4 9

По Лермонтовски. (Почти) 🇧🇬

Дори да я намериш твърде късно
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...

diesto

Poetry » Love

573 2

Часовник с прозрачни стрелки 🇧🇬

Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...

Жабокът

Poetry

487 3 2

Спасение 🇧🇬

Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...

inakrein

Poetry » Other

662

Все още е лято 🇧🇬

Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...

Скитницa

Poetry » Love, Landscape, Other

787 2 9

Виждал ли си 🇧🇬

Виждал ли си пораженията от разбит живот,
стенещ в безизходица и озлобение.
Болката е впила до костта хобот
и изсмуква всяка мисъл за спасение.
Днес безмилостни и развратени умове, ...

Елиза13

Poetry

649 2

Онлайн 🇧🇬

Онлайн банкиране,
сърфиране,
пред камера гримиране,
дори умиране
на живо. ...

mislitel

Poetry » Civic

765 1 12

Според психолог 🇧🇬

Думите,
които изридаваш,
тях за теб
боли ги,
а които ...

rhymefan

Poetry

1.3K 3

Анатемия 🇧🇬

Жените нямат вина
за грозната грехота,
че са:
душа,
сърца, ...

самин

Poetry » Parody

795 4

Също като мен 🇧🇬

Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

716 3 4

Урок 🇧🇬

Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае, като свредел. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

1.2K 6 23

В Държавата на падащия мрак 🇧🇬

В ДЪРЖАВАТА НА ПАДАЩИЯ МРАК
… как искам да се метна в някой влак и да избягам нейде надалече,
в Държавата на падащия мрак до гуша ми дойде! – да дишам вече,
да ме будалкат още – от зори! – кохортите от властни политици,
които трупат злато и пари във шкафчето! – а ние дъвчем трици, ...

Валери_Станков

Poetry

410 2 3

Поливане 🇧🇬

Поливане
Помощ-внимание добро "поливането" е.
Уравновесяване.
Лодка става съдът хаотично плаващ.
Хаотичните мисли тревожни - ...

Лесничея

Poetry » Free verse

655

Родена съм 🇧🇬

Родена съм
Родена съм да те обичам,
да бъдеш в моята душа.
Родена съм да те наричам
със най-красиви имена. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

654

Сънувах те 🇧🇬

Сънувах те нощес,
беше толкова красива!
Облечена с финес,
а душата ти бе жива...
Парфюмът танцуваше около теб, ...

Dobr_1

Poetry » Love, Erotic

1.4K 2

Есенен триптих 🇧🇬

Есенен триптих
Гадно време. Дъжд, мъгла.
Студ. Човешка суета.
Всеки нос забил в земята
с празен поглед в мрачината. ...

gogata622

Poetry » Civic

675

Надграждане 🇧🇬

Н А Д Г Р А Ж Д А Н Е
Когато човек няма смелост,
да взема смели,твърди решения,
надхвърлящи неговите критерии,
след време ще се срамува от себе си. ...

krasio0109

Poetry » Free verse

627

Poetry by contemporary authors

Бездомно послание 🇧🇬

Изведнъж 🇧🇬

За челото и ритниците 🇧🇬

Защото бях въртопче Светлина 🇧🇬

В синапеното зрънчице душа 🇧🇬

Нежен бунт 🇧🇬

Понякога за малко... 🇧🇬

Демонът на Врубел 🇧🇬

Обичаш ли – един живот не стига 🇧🇬

Брегът е там, където те намирам... 🇧🇬

Животът ми 🇧🇬

Каква беда? 🇧🇬

Напиши ми... 🇧🇬

Есента до зимата 🇧🇬

Когато нечий свят се срути 🇧🇬

Писмо от Рая 🇧🇬

Любов – дошла по тъмно 🇧🇬

Соната за съботен ъглошлайф 🇧🇬

Земен план 🇧🇬

Победа 9 Мая 1945 🇷🇺

Сякаш никога не е било 🇧🇬

Син ти иде, сестро Македония 🇧🇬

Не мога да го повярвам 🇧🇬

Аз ли бях това 🇧🇬

По Лермонтовски. (Почти) 🇧🇬

Часовник с прозрачни стрелки 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Все още е лято 🇧🇬

Виждал ли си 🇧🇬

Онлайн 🇧🇬

Според психолог 🇧🇬

Анатемия 🇧🇬

Също като мен 🇧🇬

Урок 🇧🇬

В Държавата на падащия мрак 🇧🇬

Поливане 🇧🇬

Родена съм 🇧🇬

Сънувах те 🇧🇬

Есенен триптих 🇧🇬

Надграждане 🇧🇬

Queue