Poetry by contemporary authors
Кой ще каже "Машала"? 🇧🇬
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...
Дъждовен прозорец 🇧🇬
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
Прелюдия 🇧🇬
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...
Творецът е творец и сам 🇧🇬
звездица окъсняла бях.
Каквото дал е, туй ще вземе,
от мене всеки. Нямам страх.
Да бъда, или да не бъда? ...
С рев от нашето море 🇧🇬
и океани по света,
но в България - небето
е изпъстрено с дъга!
Затова… аз ще замина ...
Раната боли 🇧🇬
Белегът остава.
Преходна, нали,
земната е слава?
Раната боли. ...
Разблокирване 🇧🇬
Зацикляне-безизход от къде се ражда?
Да гледа не иска човек това, което негов път е.
Сега да направи нещо се иска.
Не желае той това. ...
Достойнството ми е позор 🇧🇬
Аз вярвам още в чудеса.
Едното чудо щом отпратя,
овесвам друго на врата.
Нямам време да се цапам ...
Изповед 🇧🇬
плътно слънцето обвива.
Острото желязо жежко
във сърцето ми се впива.
Мрак безмилостно се спуска ...
Избор на редактора 🇧🇬
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
Алкохол- по Маргьорит Дюрас 🇧🇬
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая ...
A new start
We can make it work this time.
I’ll forgive you for everything you did to me.
Come back my sweet lover
Don’t run away ...
Мъжът от Седмата пейка 🇧🇬
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
Майски зимен сонет 🇧🇬
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
Много ви обичам 🇧🇬
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...
Акценти 🇧🇬
Настояване-натиск-налягане на вниманието - акцентите са.
Обръщаш внимание на нещо.
Но, - важно ли е то - и колко?
От това определя се акцента правилен. ...
В архива 🇧🇬
след дъжд колко трае мечтана дъга...
Просветне за кратко на яркия свод,
и пак посивее на кадър живот.
Приспани надежди почти не болят, ...
Читателю от други свят 🇧🇬
... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров, ...
Глътка Обич 🇧🇬
... когато днес съм тук, а утре там – на хвърлей вик и въздъх от Безкрая,
и съм готов – на стих, да се раздам пред всекиго! – във моята чат-стая,
неканен, непоискан, тъжен гост – без да се питам – имате ли нужда? –
животът, всъщност, бе ми адски прост! – на мене суетата ми е чужда, ...
Таен надпис в криптата 🇧🇬
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...