Poetry by contemporary authors
В това стихотворение няма смисъл... 🇧🇬
без теб.
Познах сълзи на истинско щастие.
В минало време…
Познах радостта ...
На учителя 🇧🇬
Мир, обич и възторг
Посвещавам аз това
За обичта, грижата и мъдростта
Усмивката и подадената ръка ...
Минорно 🇧🇬
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...
Баща на думи 🇧🇬
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...
Ако подам ръка, подавам двете 🇧🇬
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...
Солена мъжка изповед 🇧🇬
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...
Диалог 🇧🇬
Отварям черепната си кутия.
Погалвам мозъка, той промърморва уморен:
„На работа ще да се ходи - не на мене тия…“
-Ти лъжеш се приятелю - му казвам. Аз знам. ...
Пред Преображение 🇧🇬
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...
Жени и бира, бира и Жени! 🇧🇬
... понеже дигнах кръвно, кръвна захар –
от бирата ме заболя корем,
и джипито към мене пръст размаха –
пич, вика ми, загазил си съвсем, ...
В полунощ 🇧🇬
Във полунощ сърцето ми е твое,
нощта чертае пътища незрими…
Във полунощ красивото е мое
и всички блянове неустоими. ...
Дисекция 🇧🇬
Стара притча в ново облекло.
В блатото сме със и без кокили,
а молитва думата - Дано!
Завистливи, злобни и жестоки, ...
In vino veritas 🇧🇬
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен. ...
Понякога 🇧🇬
потънала в мисли и тъга.
Понякога съм търсеща, безсънна
по пътя на житейската нега.
Понякога потапям се на село ...
Да спасим "хвърчащите безумци"! 🇧🇬
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
Смирение - III. Самотните нощи 🇧🇬
Самотните нощи ме връщам към брака,
простих им, простих си, че съм ги привлякъл,
сърдечни тревоги развяват байрака,
в тревожен среднощен печален спектакъл. ...
Броня 🇧🇬
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака. ...
Черепът, гнездо за мечти и дом на кошмари 🇧🇬
Там крие се безценната ни сила и власт.
Разумът - раздаващ на съвестта ни шамари,
Разхвърля в ума ни всеки баласт.
В черепа мъдрост и истина се лутат и гонят, ...
Луда песен 🇧🇬
Така пече, че сякаш във зехтин
вселенските яйца небето пържи.
И слънцето във небосвода син
се е забило – сякаш огнен кърлеж. ...
Умора 🇧🇬
от глупостта, която се разраства.
Болят ме вече празните очи
и чувствам как във глупости участвам.
Светът е безвъзвратно превъртял ...
Кошмар 🇧🇬
черепът, мечтите,
косата, скалпа,
страните, талпа,
удар, сън, кошмар, ...
Отново 🇧🇬
Отново.
Отново.
Гледам през прозореца и виждам гълъбите,
кацнали на перваза. ...
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците 🇧🇬
за да се притеснявам как ще постъпя аз.
Да се спирам и да обръщам врат
назад към всеки образ познат.
Аз ходя по пясъка, по който някога вървели са удавниците. ...
Свободно съчинение на тема "Череп" 🇧🇬
но с тема странна, по-различен.
Че череп бял и чудноват,
е тема станал, честно, брат!
Хем, той гнездо е на мечти, ...
Острови в душата - 17 🇧🇬
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...
Tревите ще останат 🇧🇬
не си избра небето за посока,
но все едно дори сред тръните сега,
се крия, суша е, рисувам си дъга
и само сянката ми някъде зад мен ...
В плен на любовта 🇧🇬
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи, ...