Дори и да не виждам аз очите ти го зная, че истинска си ти, скитаща се там някъде в безкрая.
Смяташ ли, че ми нужно за сърцето, физическата твоя красота?
Това ли впечатление аз във теб оставих, че не искаш да обикна твоята душа?
Различни сме със теб, а може би и чужди?
Но повярвай, че без теб, живот ...
Поглед отправих към свойта душа
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
Не, аз не искам от теб да ме пазиш
от някакви страшни беди,
от хора, които ме мразят,
от дъжд и мрак, бедност, сълзи...
Недей да ме пазиш от самотата, ...
ФИТНЕС КЛУБ ЗА ПОЕТИ
Бездруго зобя цял живот сено,
идея ми дойде – и то, коварна! –
записах се на фитнес във едно
квартално клубче някъде из Варна. ...
Нещо тежко, чувства разпиляни,
хиляди прободни в сърцето рани.
спомени, раздиращи отвътре, моменти недоизживяни,
любов недоизказана,
съдба пропиляна ...
Терасата и чудната беседка
приличаха на кораб акострирал.
Зад клони на дърво една съседка
със любопитство погледа провираше.
Но тя успя единствено да види ...
Патроните със времето не свършват,
ни битките,
ни други разнородни средства за убиване.
Все някога дори войните се прекършват-
настава мир и армиите се прибират. ...
Опитвайки се мене да забравиш,
(макар и да е ужким от неволя)
дано си се научила да "правиш" ,
а не да си във ступор на глаголите.
Дано си съумяла да се влюбиш ...
IV. Любов закъсняла
Любов закъсняла ... и сляпа неделя ...
От завист и ревност, прикрита омраза –
орисници тайни – по чужда повеля –
нелепа случайност – с раздяла беляза. ...
Достатъчно от всичко взех.
Защо все още се оглеждам?
Витае в празното пространство дух,
но няма в него никаква надежда...
Присядам. В сянката на миналите дни. ...
Есенни пътища
На пръсти се изнесоха копнежите
и бавно зреещото лятото си отива,
прецъфтяха вече слънчогледите
и залезите само с хоризонта се целуват! ...
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
БАЛАДА ЗА КРИВАТА НИВА
... започна да ми става все по-скъп
животът, който взе да си отива –
престанах да обръщам тежък гръб
на своята проклета крива нива. ...
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...