Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
Искам да споделя един момент,
да споделя едно преживяване,
да споделя една въздишка,
нещо красиво, нещо прекрасно,
нещо което ме накара да мисля за теб, ...
От далечни, извечни, от пра времена,
откогато рода ни човешки го има,
тя е светлата, нежна и крехка жена,
извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, ...
Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...
Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна. ...
Съдбата,майката на нашите кошмари...
тя същатата внедряваща ни страх.
Залъгва мислите ни чисти...
превръща времето във прах.
Душата,чисница,греховна... ...
Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...
Щом утрото плахо докосне морето
и сребро по водата със стон заблести,
с вълните в ритъм припява сърцето
и тихичко шепне – за теб то тупти.
Потрепват от вятъра алени макове, ...
Пеперуди ли сме?! Пеперуди!
Търпеливо, без злост, в непринуда
пъстрота за крилете събираме -
в полет и без страх от умиране.
Хули, жлъч, неприязън преглъщаме, ...
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
Нормалните вечер,кротко до жените си спят.
Шматките гледат с празен поглед в тавана.
Поетите с пръстчета по клавиатурата рими редят.
Мъжете, нощем коват нагорещена стомана.
Искам и аз кротко до Теб да заспя, ...
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...
Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли, ...
Сивото небе ме предизвиква
цветната си радост да разпръсна.
Пролет да е мрачна? Не, не свиквам.
Зима ли е, есен? Но ми втръсна.
Вярно е, листата са зелени. ...
Пролет – Лято – Есен – Зима
Пролет. Началото. Първа свежест. Ново запознанство.
- Здравей! Познаваме ли се? Не?!
Нека се запознаем. Името ми е Ангел.
- Вяра, приятно ми е. Ама Вие наистина сте... ...
Предмети
Ха дано да дам идея правилна за понятие „Предмет“.
Планината предмет е - прославяш Рила планина,
Тя се радва и се сили!
Прославяш човек, животно, река – също. ...
Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...
Посолства контролират служби, родино бледа,
кой у нас за морал и за съвест се сеща днес?
Има виновни, но нищо, всеки кефа си гледа,
керванът си върви, лае си уличният пес!