Poetry by contemporary authors
Капитаните никога не плачат 🇧🇬
стигнем в морската градина на Бургас,
весело заиграва с косите ни бриза,
надува като платно детската ми риза.
Обичам го много на Бургас морето, ...
Събери ми любов 🇧🇬
от седефена ласка и мънистена нежност
върху златната нишка
на залеза нов.
И смълчан, положи я ...
Мим 🇧🇬
и мимът с умора си ляга.
Ръцете горят му - артрит,
боли го колянната става.
В живота му няма почивка, ...
Над моя балкон 🇧🇬
малко парченце небе.
Пред погледа - много прозорци.
Улична глъчка отдолу -
как да разпериш ръце. ...
Вкусове 🇧🇬
Значение и ефект различен имат.
Коприва пареща, чушлетата люти,
Тръните и трънчетата нужни ли са те?
Нужни са! Те за на живота делото напомнят! ...
Дъждът ми е приятел 🇧🇬
сред шепота зелен и мил,
вървя с красива водна шапка
в дъжда излишното измил–
приятел стар, любим и влажен, ...
Майчина надежда 🇧🇬
перонът празен, гарата глуха и пуста
Там, застанала сама, тихичко се моли
трепереща майка, целуваща кръста.
Син си да види как със влака пристига ...
За Светци предците благословили 🇧🇬
нов живот заражда,
така Братята в душата
на учениците знание посаждат.
Наука, като слънцето лъчите, ...
Пламнина 🇧🇬
извезан от роса и самота.
Потръпвам от докосване на дим,
допира на рокли от мъгла.
Хълма е надвиснал като стряха, ...
Пътник 🇧🇬
добре приет ще бъдеш в нашата страна.
Посрещни край Черното море ти изгрева
и залеза над Рила и Седемте рилски езера.
Добре си дошъл и в моя град, моята София, ...
Какво ако неспирно те желая... 🇧🇬
Какво ако сърцето от любов към теб гори?
Какво ако обичам да мечтая?
Какво ако не спира всичко в мен за тебе да трепти?
Какво ако не се страхувам от провала? ...
Несебър - детска мечта 🇧🇬
където морето пенливо
разбива вълните напук
на белите чайки кресливи.
Където пред Стария град ...
Уча се да живея без теб 🇧🇬
Желая те по силно от преди.
А искаш аз да го подтисна.
И казваш от това се чувстваш зле,че те боли.
А огън имам в душата,разкъсваш ме и нощ и ден. ...
Пея си от любов… 🇧🇬
и сетне щом се зазори и то изгрее
лъчите ме прегръщат и щом залезе
отново притискат ме до себе си,
и когато залезе и дори когато изгрява ...
Уравновесяване 🇧🇬
Тъгата, радостта, поличбите пред-очни на уравновесяване подлежат.
Злобата хорска също - но в човека често идея няма, комфорт вътрешен, знания,
Методи, ноу-хау накакво за такова нещо!
Отпор да дадат, или просто да уравновесят състояния подобни не могат. ...
Забравени и заровени 🇧🇬
Дните тъгуват...
Спомените възкръсват...
Спомените изчезват...
Животът преминава, всичко се променя. ...
Замина си 🇧🇬
Замина си,
звездичка малка на небето се яви.
Замина си
и времето заплака с бисерни сълзи… ...
С теб 🇧🇬
в огъня изгарям цяла,
сред звездите летя,
в морето потъвам.
Земята под краката ми ...
Наивност 🇧🇬
Уплаши ме!
така бързо си тръгна,
тичаше из разкривените пътеки...
без да остави и мъничка ...
Сънувах Ви, Самотни Върхове 🇧🇬
потънали във бели снегове
и пиех красотата Ви на глътки!
Целувах пак лазурното небе
и въздуха със аромат на каркаде ...
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам 🇧🇬
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
Заради една количка 🇧🇬
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...
По Sia - Unstoppable 🇧🇬
https://www.youtube.com/watch?v=ydwBQhpFR1Q
слагам броните железни
и ще видиш ти мощта ми
там - във огнените бездни ...