Ти ме караш да се чувствам жива,
да бъда истински щастлива.
Живота ми изпълваш с смисъл всеки ден,
когато си до мен.
Будейки се сутрин рано, виждам в твоите очи ...
Искам да сграбча твойта малка ръка,
в твойта мекота да усетя красота.
Твоето тяло да усетя с мен,
леко луд и от днес зашеметен.
Моята мъка в теб се роди, ...
Искам да танцувам тази песен с теб.
Да ме прегърнеш и в тебе да притихна.
Да се движим бавно, погълнати от нея,
заслушани в прекрасните и стихове.
Искам да танцувам тази песен с теб. ...
Тъжна мисъл мозъка прояжда,
лутайки се сам във себе си,
красотата и - неудавената жажда,
него обаче ще обсеби.
Копнение към угасналата вече светлина, ...
Бъди в живота ми едно начало -
по-светло и красиво, и добро!
Бъди за мене слънцето, изгряло
под синкавия летен небосвод.
Бъди една земя благословена, ...
Нямам вече сили за теб да страдам.
Нямам вече сълзи за теб да плача.
Нямам воля да те обичам,
нямам желание да страдам.
Искам отново да се усмихвам ...
Познах те... дори на тъмно зная, че си ти.
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце, ...
Прекрасно навън е! Чудесно е времето!
Вярвай, че Чудото не те е отминало!
Земята се крие, натежала от бремето.
Ябълков град по градините.
Глухо целуват земята, със стон. ...
Ще си отида като лятото -
топла, нежна, но за кратко.
Ще оставя парещ спомен в теб
за устните, за косите ми от злато.
Ще поискаш пак да се повторят ...
Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага ...
Пусни най-сетне тая светлина
в стъкленото на очите ти да влезе.
Търси покоя в своята душа,
не допускай да те мъчи веч пороя.
Във живота не пропускай нищо, ...
Довчера казвахме си съкровени тайни,
довчера споделяхме си болки и мечти,
а днес сме чужди и потайни,
двама непознати - АЗ и ТИ.
Залутаха се нашите души самотни ...
С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.
Съчка по съчка тя събира, строи. ...
Ще трябва ли да се предам, когато падна?
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия, ...
Невинна в своята вина
Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
но сърцето пропусна в сметките си!
Тя облада мислите му, проникна в душата му, ...
Аз съм тази, дето дава за тебе своето сърце.
Аз съм тази мисъл, която чета по твоето лице.
Аз съм тази със сподавената ревност.
Аз съм тази с чувства в непотребност.
Аз съм тази, дето страда и проклина твойте дни. ...