Езера планински... от очите ми шептят...
Лъскав, тъмен кехлибар... са ми косите...
На устните ми... рози приказни цъфтят...
Нежни бели лилии... са ми гърдите...
Когато те целувам... бликвам като пролетта... ...
П О М Ъ Д Р Я В А Н Е
Опитах да претуря планината,
но малко бях и подценил ината...
При първи напън нищо не се случи,
но жив човек - дорде е жив се учи! ...
Бях до теб в съня си!
Галих те с поглед от неподозирано фина нежност!
Бях до теб в съня си!
По красив си в действителност,
не мога да ти се нагледам! ...
Щом не си се давил в сълзите ми солени,
копнял ли си да имаш сърцето ми и вени,
в които пулсът радост е, че още ни има -
щастие неземно, любов несравнима?
Не си ли поглаждал бръчките издайни, ...
Трудно ми е да заспя, след като проспах толкова златни мигове без теб.
Още по-трудно ми е да се събудя от този объркан сън, в който бълнувам.
Може би твоето сърце някъде без мен тупти заради моите несбъднати мечти...
Или те докоснах в съня и след това се събудих и забравих...
Но как бих могъл да го ...
*специален поздрав за i2na
Годините, когато отминават,
тогава ли умира любовта?
За постъпките си щом не съжалявам
и не изпитвам вече чувство за вина, ...
Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали, ...
Ангелите сдобиха се с черни одежди
и забавляват се дяволски с кървящите ни души.
Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .
Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.
И на клада често горят ни страховете наши. ...
Сега си на върха. За теб е лесно
звезда да си откъснеш със ръка.
Светът е твой и всеки миг е песен.
(Дори не се замисляш докога.)
Но знай, че посред лято сняг ще падне. ...
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?
Прегърнали проблемите си лични, ...
Заглъхни, звук в мен на Октомври, заглъхни,
замълчи ти, сърце монотонно, и спри… спотаи!
Вдишвам сух въздух и давя се…
сълзи оловни запушват дробовете
да умра днес каня се ...
Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно - ...
Събудих се, а теб те нямаше,
събудих се, разплаках се и станах...
Потърсих те, но само болката оставаше
да ми напомни, че без теб останах...
Събудих се и осъзнах, че съм сама... ...
Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматиз ...
Морето дрипаво. Смехът на залеза.
Не помня виках ли. Живот преваляше.
Животът вече преваля хребета.
“Еще не вечер” – заклевам себе си.
Животът страшен и светъл. Скучно е. ...