Край и оставих писалката долу. От днес е различно.
Всичко, което ще правя, ще бъде обратно на прилично.
Досега бях добра бях душата на компанията,
но като птица без крила остави ме живота.
А може би не беше животът, а беше мойта самота. ...
Отново съм сама и пусто е в душата,
главата ме боли и мътен е светът.
Метален вкус отдавна заседнал е в устата
и почвам да си мисля, че е дошъл часът.
Часът, във който аз, ще трябва да си ида ...
Ручей си мой, наричан Океания...
Истина си моя, повикана сакрално...
По Вазовски - "Пряпорец и гусла"...
Моя пътека, постлана с одалиски...
Чудни статуи върху белите листи... ...
Не си оставих нищичко за утре,
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани, ...
Не искам да съм борбено момиче!
Омръзна ми напразно да опитвам
на клетката да счупя катинара.
А вътре да навъртвам километри
пред публика със извратена милост ...
Студена стая, цялата от камък,
последната надежда тука ще умре.
Гори се тук с леден пламък,
тук се плащат тежки грехове.
Легло с проскубани завивки, ...
Животът ме научи
Животът ме научи тъга и болка да простя.
Животът ме научи всяка радост да деля.
Животът ме научи: за да получиш, трябва да дадеш.
Животът ме научи, че докрай е нужно да се раздадеш. ...
Веднъж ли на брега ти , до скалата,
седяла съм унесена в мечти,
веднъж ли в плен на красотата
гледала съм как твойта шир блести...
Ту метне се вълна и ревне в пяна ...
Едно объркано чувство,
се спря на ръба на идеята...
Огледа се и влезе в главата на скитник.
Отпусна се уморено и му стана... уютно.
Акварел от нежен абсурд...
В памет на всички мои близки, напуснали този свят... и вашите, приятели - вчера беше Задушница...
По калдъръми спъвам се и тичам
във мойто детство - дъхаво и бяло,
и спомени в душата ми надничат,
и ромонът на младост оживяла... ...
Движа се в мъгла сама,
колко тихо е наоколо сега...
Сенки неясни прокрадват се там,
страшно е в мрака, когато си сам...
Преди да дойдеш и след като замина, ...