Poetry by contemporary authors
Време за празноти 🇧🇬
по сумрачния път към безкрая.
Някой някога бе се заклел
в безпределна взаимност до Рая.
На неукия всичко простѝ, ...
Да ви обичам 🇧🇬
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
Страстна седмица 🇧🇬
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета. ...
Белият друм 🇧🇬
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
Лагерна песен 🇧🇬
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
Звездите искат ти да си щастлив 🇧🇬
когато дори и сълзите ги няма,
когато отчаян
потъваш в тресавищна яма,
спомни си, че винаги има ...
Пролет 🇧🇬
Тя е във вените ми...
Вън е още студено
И снега е...
все още топло юрганче ...
Нещо такова 🇧🇬
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка, ...
Денят и Нощта 🇧🇬
Денят е живот един човешки.
През деня фактор един улесняващ има.
Слънцето – то със светлината своя помага.
Чрез очите, които виждат! ...
Улиците на Клисура 🇧🇬
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...
Надеждата 🇧🇬
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява, ...
Свят за братя 🇧🇬
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...
* * * 🇧🇬
и зимата ще сипе сняг в елите,
а аз ще имам всичко, за което
мечтаят повечето от жените:
една сълза, от моите сълзи родена, ...
Надежда 🇧🇬
Утихна
и
сякаш вечен сън заспа
И радостта и мъката ...
Христос 🇧🇬
голготско приношение,
свещено възкресение,
небесно възнесение.
Затънахме в греховна тиня, ...
Вълшебният лъч на Надеждата 🇧🇬
вятърни илюзии събличам.
Станал е на буци моят свят –
нива, разорана след обичане.
Черен облак своя некролог ...
Момичето със сламена капела 🇧🇬
Момичето със сламена капела,
с ефирна лятна ризка на цветя,
край мен премина някак си несмела,
и като птичка нейде отлетя, ...
Човекът същият е днес, а утре 🇧🇬
Днес бе разпънат най-невинният роден.
Две хиляди години този ден го помним,
как наказан беше този, Спасителят на теб и мен.
И днес на кръстовете се коват невинни ...
Писах, плаках и се смях 🇧🇬
... сигурен съм, ще напусна скапания свят в зори –
без стотинки за закуска – и за биричките три,
от крайбрежната алея ще си литна – с НЛО,
синовете ще отлеят на пръстта шише мерло, ...
Вълшебница навярно 🇧🇬
във свят далечен, паралелен.
Лекувала съм мъка и тъга
в живота толкова нетраен.
Не са ме оценили, затова ...