Обичай ме както аз те обичам,
наричай ме както никога досега не си...
Влез във моето сърце и разбери
как любовта ми към теб звучи.
Колко пъти се опитвам да разкрия чувствата си? ...
Днес ми е самотно. Сиво е. И даже - неусмихващо.
Студено е. А мислите ми мъртви са... като обесени...
Небето в себе си се е притурило... притискащо...
и лешоядно облаци над утрото са се надвесили.
Изпратих лятото. Замина си. А вятърът изграчи. ...
Не е ли истина, че съм ти безразличен,
че спиш спокойно всяка нощ
и споменът за мене е безличен,
писмата ми не са ли в боклукчийски кош?
Неистина е, че те сменям с всяка друга, ...
"... с десет пръстчета възторг
ще те нарисувам..."
Художник тайнствен плахо и нежно
усмивката й вгради в паветата.
Сълзите изтри й, открадна сърцето й, ...
Сълзите кървави се стичаха
и мокриха бледото лице.
Зъбите устните посинели стискаха –
убиваха там всичко от теб...
Тръгвай си, не искам да те виждам – ...
Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш ...
Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.
И тази тишина е вечен спомен, ...
Окачих си камък от тъга.
Ще скоча в пустата реалност...
.............................................................
Реших! - Няма да скоча...
Ще хвърля камъка и ще... тръгна ПО пустата реалност! - ...
Провокирано от стиха на Джейни
"Пред трудната любов се коленичи"
Ти плачеш. Чувстваш се предадена
от него, уж приел ти любовта.
Ридаеш във нощта, прокудена, ...
Щастие, болка, лъжи и приятелство.
Писна ми, писна ми, ужасно ми писна...
Сълзи, стенания, грях... И предателство.
Студена вода в лицето ми лисна.
Липса, молби и толкова болка. ...
Цветни спомени от сива картина,
сковани във рамка от тайни и мрак,
напомнят в сърцето за бледа година,
далечна, отминала, но в мислите пак.
Носталгия тегне в това настояще, ...
Откъсва се лист от дървото вековно,
отронва се сякаш поредна сълза.
Отпуска то тъжни, оголени клони
и сякаш протяга самотни ръце.
И спомен изпълва сърцето сломено, ...
Зазидах се сама във празна стая
и въглените в пепелта зарих.
Аритмия... покой... гневът изтляваше...
аритмия... забравих и простих.
Долита птиче. Каца на перваза, ...