- Колко дълго могат да не спят котките?
- Откъде да знам бе, не ми задавай такива въпроси,
знам само, че не си падам по тях.
- Аха.
- Сърдиш ли се сега? ...
Море, аз дълго те жадувах,
при теб дойдох, рискувайки безпаметно.
Когато съм при теб ми се лудува
под палещата красота на лятото.
Обичам да потъвам в синевата на твоите обятия горещи. ...
Съдбата ми обърка своя ход...
Загубих най-човешките мечти.
Пребродих през добър и лош живот.
Докоснах се до хиляди съдби.
На просяка подадох къшей хляб. ...
Блясват шпагите на времето,
накичени с лепкавата кал,
омразата загнездена във стремето
на умиращ порив, нивга не горял.
Човешка мъка, егоистично вълнение, ...
Прокудена от собствените си мечти
в малък сак събрах живота си.
Не знаех точно колко ги боли,
и мислех, че ме гонят с охота.
Безсилие показвах все, ...
Едно момиче открадна ми сърцето
и за едно момиче свалям звездите от небето.
С нея всеки миг е щастлив
и светът изглежда по-красив.
Обичам те такава, каквато си, ...
Красиво е морето, озарено от слънчеви лъчи,
които заедно с вълните докосват пясъка.
Дори и бурно и обсипано с мъгли,
морето е красиво, разбиващо се даже във скали.
- Защо, море, когато съм до теб, ...
Треските в пещта от стон запукаха,
талашът се обличаше във пламъци,
сега отсечени - преди си съхнеха,
сами дървета в хиляди отенъци.
Отгоре плосък съд - полят от златно ...
Младостта на славeите рухна,
облак прах изви се с грозна гръд
и почерни ви очите и срама,
и тъй подготви ви за бавна смърт.
Залутахте се вий в изгнание, ...
Дълго си мислех, че става от мене поет!
Думите плетох като копанарин кошници и ходех напет.
Със сложни герои римувах вселената.
Рисувах на Слънцето китни премени.
Мислех, че съм достигнал на Байрон поемите. ...
Пърхокрили, щури думите роят се,
многословно и талазено се сипят.
Виртуозно, но припряно те разкъсват
и предъвкват разпилените ми мисли.
Сред мълчание, оглозгано до кокал, ...
От вярата Ти пия. И се мъча.
А стъпките уж следвам. Всеки ден.
Опитвам да прощавам. Още уча.
Не спирам, щом усетя, че си с мен.
Но трудно е. На Теб ли да го казвам? ...
Ако те загубя, ми прости!
Най-ценните си вещи винаги захвърлям
и в бързината си да ги спася, уви,
ги чупя безвъзвратно и ужасно грубо.
Ако те обичам мълчаливо, ти крещи! ...
Тази нощ от пепелта, в която ме превърна,
ще се изправя и към живота ще се върна,
тази нощ, кълна се и го запомни,
не ще позволя и друг да ме нарани.
Една любов, изпълнена с болка и тъга, ...
"Спомените винаги изгарят трудно."
Сергей Лукяненко - Студени играчки са звездите
Потръпнах от спомени в хладната есен.
Разпалих камината с шепа писма
и няколко снимки - отминала песен ...
Като отшумяла мелодия е за някои,
но за мен тя е призрак от минало,
като нещо след по-добри дни
и като рана, отдавна затворена...
Но няма кой да я съживи! ...
Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват ...
Възбуждат ме зверски неща.
Губя се в ъглите на изкривено подсъзнание
и там е пълно с унижение и изгубена свобода,
пълно е с болка, подчинение и наказание.
Изгубена съм в света, който ...
Къщата - пак си е същата.
Стрехите - приютили надежда.
В този дом с радост се връщам,
старата ябълка клоните свежда.
Някой ме чака там тихо, със трепет, ...