Летя
Летя! Умора ме целува по челото!
Летя! Сънят ми чука по стъклото!
Летя! Зениците се пръскат на частици!
Летя! А пръстите превръщат се във птици! ...
О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш? ...
По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото, ...
Щастлива съм, че моя дом избрахте,
и свихте тука своето гнездо -
две гълъбчета всеки ден огласят
със песните си нашия балкон.
Със жълто пухче бяха те обвити, ...
Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо, ...
Здравей, Любов, без теб не мога.
Чист си като СВЕТЪЛ храм.
Ласкаеш. Опияняваш като дрога
и излизаш непокварен пак от там.
Да целуваш устните ми как умееш... ...
Съвсем случайно срещнах любовта си...
на едно паве, на тротоара...
Гледах, на очите си не вярвах,
сънувах ли?... Запалих си цигара...
В мечтите същата любов блестеше... ...
Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...
Посветено на vanesa_crazy
Родила съм се в твоите очи -
не можеш да отричаш очевидното.
Когато ме поглеждаш и мълчиш,
до болка в мен подсилваш любопитството. ...
Убийството на червената рокля…
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб… ...
СРЕДНОЩНО
Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?! ...