Имах аз приятелка добра,
която ми помагаше в беда,
но веднъж една злочеста съдба
ни раздели със таз приятелка една.
Аз търсех я във тъмнина и в мрак ...
Мислите ми в бяг стремителен към теб препускат,
устните ми в трепет те желаят,
лицето ти пред мене все остава,
дори да искам, аз не мога да ти се наситя,
във мислите си с теб съм и те обожавам.
Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич ...
Оставила си белези от нокти
по твърдата обвивка на сърцето ми,
отгоре сол посипала си ловко,
но ти не знаеш колко е обръгнало
и някак за сълзи непремокаемо ...
Динозавърче ми каза, че съм мама.
Малко, непослушно и с рогца.
Но такива, зная, просто няма.
Знам за опашати и с крила.
- Динозавърче какво съм, мила мамо? - ...
Порок
Бисерно кристален и в душата, и във своите дела…
Спечели ли със своята безгранична, детска доброта?!
Светът за всички е жесток!
Добротата вече е порок… ...
Душата ми е пълна и прелива,
душата ми е пълна с самота,
а любовта изплъзва се сълзливо
през счупените пръсти на нощта.
И лъжа се, че вече не боли, ...
Последните свещи вече догоряха,
душата е празна, вяла, сама...
съзнание стенещо - жарави тлееха,
кръвта - тупаща на капки в прахта.
А в мен се поражда чувствена проповед, ...
Умиращи слънца и грешни монахини,
младоженци в черно и поет без рими,
пищящи хора - от болка,
може би,
или от вечната умора, че някак си са още живи, ...
Да бях кралица... там... в разкоша...
Щях ли да нося на поета залога?
И да го заложа... за сто гроша,
и за скъпи бижута... до гроба?...
Да бях кралица... сфинкс съм сякаш... ...
Любовта те огорчава, любовта те кара да мечтаеш.
Любовта те притежава, любовта те кара да сияеш.
Любовта е за теб, за мен, за всички, всички, които я следват,
за всички, които я отричат и за всички, които я погребват!
Вятърът нощес довя познат аромат,
отпратил спомени така далеко -
от вихъра забрулени на някой хълм,
прелитат над унили слънчогледи.
Той сякаш в миг завърна ме отново ...
________________________________
И есента безкрайна в мен
обгръща ме със длан студена,
пред езеро от изсъхнали сълзи
пада и последният повехнал лист. ...