Да! От любов имам нужда!
Да ме обича само един, не всички мъже.
Любов! Да! Любов ми е нужна,
за да живея със смисъл поне.
И знаеш ли, аз съм щастливка, ...
И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...
На приятелите мои, които безкрайно обичам!
... и като снизходителен пародиен отговор на едно невзрачно предизвикателство...
Човек се ражда
в началото
на живота си, ...
Стоя неподвижно, но омотана в любов.
Студено е, но те усещам как треперещо говориш.
Палаво вплети мислите.
Ти, горещо и тропическо нахлу в сърцето.
Не е рана, нито сълза. ...
Мракът бавно се стопява
и неусетно хоризонтът избледнява.
Слънцето разпуска лъчите си, нежни и топли,
и от това душата ми изпитва нови вопли.
О, слънце мое, живително, ...
Препрочитам ненаписаното още.
Въздъхвам... търсеща поля от теб.
Остана дъх на изветряла прошка.
И съсипан от пеклото слънчоглед.
Из дълбините на горели светове ...
Все още съм млада и не разбирам,
все още копнея за невъзможни неща.
И пак си мечтая и пак си сънувам,
оплювам нещастна и щастлива съдба.
Хора минават и отминават, ...
Ако се спра
Ако в този свят се спра и се огледам,
и за мъничко не търся твоята ръка,
и за кратко спра и за духа ти да копнея,
ще се справя ли с мига да съм сама? ...
Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли ...
Най-красивото е само спомен,
идеализиран и добре замаскиран.
Мисълта е по-силна от чувствата
пред прага на времето.
Новото начало бледнее пред старото величие. ...
Щурците репетират нова песен.
На вятъра цигулките настройват.
Концертът тази нощ не ще е лесен.
За техния успех да се помолим.
В блатото и жабите притихват, ...
Да бях си пила хапчето навреме,
ма пустата склероза - пак забравих!
И вместо да ошетам - взех, че дремнах.
(да къкри боб на печката оставих)
Да бях навила си часовника поне ...
На лицето слънце грее, а в душата ми вали...
Времето навън се смее с топъл и приветлив цвят,
в сърцето ми порой се рони от сълзиците без глас...
Тъжна съм, така е?!
Но запита ли се защо? ...