Изчетох толкова лудостни химери
за любовта, страстта без нарицания.
Но отговор сърце ми не намери -
а дирих го в милиони отрицания.
Оставих се да бъда кротък, благ ...
Есента събира мъката си във листо,
рисува я със златно и червено...
А с него кипри се само дърво -
окапаха и плодовете му без време...
Как никой не посмя да му разкаже, ...
За един миг бях в рая, на следващия в ада,
звезда изгря и после падна.
Ден настъпи, нощ се спусна,
но ти така и не се върна!
Търсих съкровище на таз земя, ...
Не парят вече силно твойте думи,
сърцето ми таз болка не усеща,
не ме пронизва вече твойто име,
не се парализирам, щом те срещна.
Не ме измъчват спомени красиви, ...
прекрасна светлина струи през моите рани
и който види я, чрез нея ще живее...
ръцете ми, молитвено събрани,
за всекиго от вас неспир лелеят.
умрях и пак родих се, и ден и нощ копнея ...
Запомних те. Безкраен скреж
изсипа по недоуменията ми.
И после без да искам те открих,
усетих доловимо, че си нежност...
Не ме намирай. Толкова е тъмно. ...
Загубих те аз някъде отново -
като прашинка малка в пепелта,
но търсех те - макар да нямах сили -
в живота и дори в ''смъртта''.
А помниш ли как някога за мене ...
След нас остава само спомен,
след нас остава само прах,
малка част в деня дъждовен,
жалка мисъл във един момент.
Тъй ли казват? Не, аз го не вярвам, ...
Искам всеки ден да започва с усмивка
и да свършва така. Искам силно да вярвам
във нещо и нека това е любовта.
Но не тази, която някои мислят, че изпитват.
Не тази, която наранява и боли. А тази, за която ...
Оставете разкъсаната на вълците!...
От питомните бе тя хищно разчленена...
В живот сподавена, нека издъхне, вдишвайки,
последна глътка свобода да извоюва...
Оставете разкъсаната на вълците!... ...
Защо...
Защо като погледна надясно виждам злоба?
Защо като погледна наляво виждам омраза?
Защо човекът е лош още в майчината си утроба?
Защо човекът винаги казва - той така каза? ...