От белега... на тясното съзнание,
изскачаха от устрем полудели,
нахапани емоции... незнаещи,
за спомените ми отдавна отшумели.
Във бясна надпревара галопираха, ...
Нощта прибира сенките край мене.
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака. ...
Прашинка си на ничия земя,
но от теб зависело ще оставиш ли следа.
Посрещаш утрото, изпращаш вечерта
и морно отпускаш натежалата си душа.
Дали ще останеш на себе си верен ...
Всяка стъпка е бавно умиране.
Сантиметри прескочен живот.
Разчертани по план, избродирани
на вселенското звездно пано,
изучаваме с устни Отвесното. ...
___________________________________
Нечестен, чужд, способен на лъжи.
Изменно глупав в своята любов.
Не ти ли е гузно, не ти ли тежи?
Как се промени, как стана тъй суров? ...
Всички ми казват какво да правя и какво - не...
Всички ми казват къде да ходя и кога да се прибера...
Всички се бъркат във всичко...
СПРЕТЕ! СПРЕТЕ! Оставете ме на мира!
Оставете ме да правя свои грешки! ...
Когато те видях във онзи ден,
погледна ме със своите очи,
с коса красива като от сатен
в море от бурна страст ме потопи.
Погледнах твойте устни с дива страст. ...
Странни, изгубени, плачещи думи
идват... и с болка раздират съня ми
с тътен от минало, в тъмното дремещ,
с ехо от бъдещо и не идващо време.
Тръгвам през мрака да търся пътека, ...
Обичам те до мириса на люляка,
приплетен с твоя полъх на обичане.
Със стъпките обсебващи живота ми
и всички стари рани за отричане.
Обичам те до мисълта на спомена, ...
Вълшебница зла играе с моята съдба,
къде е избавлението за покварената ми душа,
пожар бушува, дали ще се спася,
всичко връща се без свойта красота,
дъжд изпива суша от пръстта, ...
Просто изрежи усмивката ми с нож
и мислите ми нека текат право в сърцето ти...
Очите ми, махни ги, нека кървя,
изпий болката ми, нека и тебе те боли!
Кожата ми, всяка частица крещи името ти ...
Дали ще се познаем след години,
дали ще трепнат нашите сърца?!
Щастливи бяхме и непобедими,
но раздели ни черната съдба.
Дали ще имат втори шанс ръцете ...
В ръцете ми оставаш бездиханна.
Любих ли те? Или пък летях?
Късове от рая ли откраднах?
Сънувах ли? На себе си ли бях?
Но усещам още теб в ръцете - ...
вратът му е почти толкова дълъг
колкото моя и устните му прилепват
почти идеално към моите и в някакъв смисъл
липсата на форма и опаковка на цялото това
на цялото което се случва е твърде объркващо ...
Невидима да бъда тайно си мечтая,
да скрия сълзите си силно аз желая.
Невидима до тебе да застана,
безмълвно да вървиме двама.
Невидима целувка ще ти даря ...