Кухо... някак кухо Любовта ни пристъпва,
позлатена от лъчите на младото утро.
Уморена, уморена безстрастно се лута,
в очите на двойки с наивни надежди.
И виждаме искреността в детските очи. ...
Все още съм жена! Дали го забелязваш?...
Днес сложила съм грим. Единствено за теб.
Отпивам пак на екс. Виж, чашата е празна.
И дяволско желание в очите ми расте.
Но ти си само радостен от срещата внезапна... ...
Отново е май. Отново тринайсти.
И тази година гаврътнах на екс.
Нарамила мъки, тревоги и радости.
Е, чукнах и аз четирийсет и шест.
Четирийсет и шест е цифра внушителна - ...
Умело пишеш с ноти в мрака,
под пръстите си ваеш светлина...
За миг обгърна ми душата
със струни нежни, непознати...
Усещаш ли във пулса ми кръвта? ...
Създадох те от сън и от мечта.
Сега те гледам - близък и далечен -
как с дъх прогонваш мойта самота,
повярвал, че на мене си обречен:
на приказката ми да сложиш име - ...
Страхувам се да мечтая, страхувам се от дръзки мечти.
Аз и ти заедно? Прекалено дръзко е, нали?
Не бих повярвала в любовта, даже и да ми се кълнеш.
Ще ме ползваш като другите, а после ще ме предадеш.
Този филм го знам добре, актриса в него съм била. ...
Отново в тази тъмна, тъжна стая,
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив, ...
Аз гледам снимката, която днес ми прати
след толкова години на раздяла.
Какъв красив, мъжествен си на нея -
изящност, самочувствие и чар.
Но защо ли тя от мене те отделя, ...
Ще дойдеш ли за втори път във къщи?
(Сама жена съм и ще тръгнат слухове...)
Младея. И съм хубава по бръчки.
А ти си Господ. Еее, не си евнух.
С палтото си дори изглеждам гола... ...
Много ви обичам! Нали сте ми деца.
Не може да е друго и различно.
Дали си струваше да водя таз борба?
Това е толкоз лично и безлично.
Баща ви беше... доста лош човек. ...
Дошло е време някой да ги раздели.
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...
И пак се стъмва...
И пак се стъмва, и е така студено!
Залезе слънцето... и в моите очи –
сълзи несекващи! Сърцето раздробено!
Пустиня съм! И мрак! И самота крещи! ...