Обикнах те случайно, без да искам,
не знаех аз дали си ти за мен
и чувствата си дълго аз подтискам,
за теб умирам бавно ден след ден...
Започна всичко преди време, ...
Намерих те във тайнствените двери
на един живот, от болка пропилян.
Или може би пък ти си ме намерил
в тъгата си, когато си се чувствал сам.
Обикна ме. Тъй както се обича - лудо, ...
Уживени гласове се чуват вечерта,
животът кипи в луда веселба,
забавляват се всички - големи, деца
и никой не поглежда гъстата мъгла.
Без грижа и горест живота тече, ...
Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.
Нерядко ми се случва да заплача. ...
Още докато ме изгаряше моята безумна, невъзможна любов, знаех...
че някъде ме чака онази другата - прекрасната, щастливата...
такава като от стих на mariniki ;-) красива...
Ти знаеш ли, отдавна чакам
да се обърнеш, да ме видиш! ...
(В разрез с всички познати приказки)
Не беше вълк, поне не беше сив,
не помня, май очите ми затвори,
усещах някак си, че е красив,
целуна ме, преди да проговоря. ...
От студа се събудиха още по-рано петлите.
Попът беше нахлузил, под расото, риза басмяна.
Белобрадото слънце е зимният крал на лъжите -
захароса иконите с дяволски дим на тамян...
Изкорубени баби се кръстят, мърморейки смешно. ...
Искам да вкарам моята бяла змия
в твоите горещи перверзни уста.
Искам да виеш, обезумяла от сласт,
и морно да дишаш във мене от страст.
Искам те цялата, мокра и влажна, ...
Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня. ...
Прерязах вените след твоето сбогом.
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка, ...
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...
Изгубих се - всяка клетка в мене изчезна;
разтворих се във времето и страстта си най-омразна!
Бог ще ми прости, аз на мене си - едва ли!
Ад ще ме гори, а очите за живот ще бъдат жадни.
Нозете си ще изгоря, ...
Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея ...
*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...