Време е сърцето да заспива,
влакът днес не стига до целта.
Коловозът от инерция прелива,
а спирачките загубих във нощта.
Отново съм на старта към падежа, ...
Българийо, каква е тая сган?
По медиите, само депутати...
Та всеки трети в теб е наркоман,
а виж парламентарните дебати...
Не! Нямам думи. Всичко е калъч. ...
Каквато искаше щях да бъда...
Щях да бъда нощ, щях да бъда ден
в утрото на тази сутрин синя...
Ще бъда... ще бъда просто Мен!
Каквото искаше щях да чувствам... ...
В жаравата на онзи дълъг Юли
си чакала от тебе да изляза.
Сънувала си как ми щипеш бузките
и как ме взема на ръце баща ми...
Усещам се понякога виновен, ...
Пълзи в мен душевно терзание -
как живее човешкото съзнание?
Как е възможно да мамиш, използваш и крадеш от душата,
без дори да не те кори Съдбата?
Искам да бичувам твоята вулгарност, ...
Защо си тръгна ти от мен сега,
нали ти показах със всичко любовта
или може би не можа да разбереш,
колко ще ми липсваш, ако си тръгнеш някой ден.
Плаче сега във мен сърцето, ...
Пътувах някъде... И всичко беше приказка
на стоп за Амстердам... за първи път зад граница
след три дни стигнах... беше Истинско
и тръгнах под дъжда - нарамил раница...
Като трикам в дълбока цепка на Пространството - ...
И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...
И няма свято... Нищо не остана...
Отдавна свърши разпродажбата във нас.
Изхвърлихме иконите от храма.
Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...
Като ученици, избягали от час. ...
С Бареков си изпивам аз кафето,
разхождайки се в цялата страна.
И научавам всичко, общо взето…
Той всеки ден създава новина.
Екранът после става във брашно, ...
Със прилива прииждай. На талази.
Брегът ми е като човешка длан.
Във шепата ми спри. Ще те запазя.
Ръката ми за тебе ще е храм.
От Слънцето напуках се, гореща ...
В пресъхналия стон на счупената чаша,
дето мислите препускат като вятъра,
измисли ме от усмивката, дето беше наша,
като феерия от пъстротата на дъгата...
И в бялата прегръдка на моята молитва ...
Човекът трябва да свиква с всичко,
ако Бог ми даде сили и аз ще успея
да приема, че между нас няма нищо
и поне пред хората да се владея.
Когато те видя с други да те подмина, ...
Моля те, прости ми, че те обичам,
казвам истината на моето сърце,
все още помня как към тебе тичам,
ти за мен си незалязващо Слънце.
Все още помня онази нощ, ...
Те ме хванаха,
завързаха със собственото си безсилие ръцете ми
и запушиха носа ми, за да не мога да си вземам дъх през него,
а да разтворя устни,
защото искаха езика ми, ...
Капки дъжд под блузата се впиват.
А под тях хемоглобин и няколко сълзи.
Да, искам още, още само малко.
В пръстта ръце заривам
част от тебе да открия, защото искам още. ...
Танцувам в полумрака,
впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,
усмивката застинала коварно,
сякаш доверие внушава!
Танцувам, унесена в римъма на тишината, ...