Почувствах те с върха на пръстите,
сирена съм - безумна - по пътя ти,
заяждаща ключалка на мислите,
фалшиви ноти с мрачни откъслеци...
Почувствах те с дъха на музиката, ...
Път без изход и едно порочно дело,
погрешни думи - леви убеждения.
Маскиран бал на граждани от село,
решават вместо нас без капка угризение.
А ний смирено си очакваме подбора, ...
На вид съм по-различна – със четири листенца.
Едва забележима сред другите треви.
Но имам чудна сила. От Бог ми е дарена.
И който ме намери, докрай ще му върви.
Но ти не ме поглеждаш. Минаваш покрай мене. ...
Исках през ключалката да надникна,
(да, знам доста съм любопитна)
тайните ти да открия и разбера.
(да, няма как да се спра)
Знаех, че вътре ще открия нещо ново. ...
„Какво си избираш -" - ме попита феята, -
„да обичаш или да бъдеш обичана?"
Тя не каза, че любовта е безсилна,
неконтролируема и прозаична,
към погрома безразлична... ...
По средата на приказна мисъл
аз се блъснах в прозрачна стена.
Някой там страшно беше написал:
Забранено!!! Останах сама...
През стъклото слънце приятно ...
Не се завръщай никога като поклонник,
разкаян и с приведена глава,
там, където за всички си покойник
и върху спомена за теб расте трева.
И да потърсиш път обратен - няма, ...
Студено е... и капят пак сълзи,
защото зная, че разривa допуснах...
но моля те, опитай, разбери -
принудена съм ръката ти да пусна!
Ще имаш, вярвай, много светли дни! ...
Предадох се без бой на сетивата си.
Гордостта ми, с охлузени колене,
пред тях стовари се и пожела си
предсмъртно да я запомня поне...
Нечестна борба. Волята поробваш ...
Изстиналите ми пръсти целуваш,
поглъщаш жадно студената снага-
отвръщам ти със поглед мразовит...
Любовта ни посипвам със суета.
И сякаш не разговарям с теб, а крещя, ...
Красиви са очите ти, любов,
но само с красота не се живее!
Аз всеки ден се раждам с огън нов
и се опитвам да те преживея.
Притоплям всяка сутрин стари чувства ...
Изправи се пред мен и нещо каза,
вгледа се в очите ми немигнали.
От тона ти не бликаше омраза,
а само думи, до съзнанието ми не стигнали.
Не можех да говоря, ни да мисля, ...
Малко е тъжна. Даже е стряскаща
тази навъсена, зъзнеща зима...
Дните се точат, със зрънце пораснали.
Нощите стапят се, неуловими.
Ти си наблизо, на другия ъгъл. ...
Едно сърце отново затуптя,
една ръка със друга се събра
и устните се впиха със копнежа
очите всеки ден пак в твоите да се оглеждат.
Така внезапно ти се появи, ...
А вечерите тук са помъдрели...
Разтварят ни божествените двери,
повеждащи през райските дантели,
без мисли за зловещи изневери,
защото сме изрекли обещания, ...
Защо повярва, мили, на хорските лъжи,
нима, че те ОБИЧАМ не стигаше, кажи?
Думи лъжливи раниха сърцето ти
и реши, че повече не ме обичаш ти.
А аз не бях виновна, ...