Така, само да се извиня за заглавието, но на точно това стихотворение не можах да му измисля...
Разбутах кошера с отровни пчели,
готова да поне безмерно да боли,
но сякаш не бях меда, за който мечтаеха,
несподелени мечти край мене витаеха! ...
Не искам да преглъщам изневери.
Щом с мен си днес, бъди такъв докрай.
Не се измъквай с "малко... настроение"...
С настройката - опитай. Свят - голям...
А любовта разчупиш ли на хапки... ...
Сама притихнала в снега лежа,
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа, ...
Стаен във мислите ми връщаш се като "прокоба".
Засядаш в гърлото ми и обсебваш ме за миг.
С ухание предишно на горчиво вино
те изпивам и съм жадна,
простила всички грешки ...
Защо, Господи, си отиват невръстни деца?
Защо им взимаш душите?
Защо е толкова зле сътворена тази твоя Земя?
Защо няма ред във смъртта ни?
Защо се ражда детенце със сърдечен проблем? ...
Сама отново в стаята стоя,
сълзи обсипват моето лице,
ръце протягам да те намеря в мрака,
ала празни си остават те.
Към небето поглед пак отправям и ...
Обичам мълчаливите мъже,
които с малко казват много,
вървят без страх над пропаст по въже,
с очи от лумнали огньове...
В душите им - поникнали цветя, ...
Към себе си вървя притихнала,
не огнена или пък вихрена,
вървя от началото на края,
сатенено стъпвам по пътя в безкрая.
С теменужен воал е покрито лицето ми ...
И тъй прекрасна появи се,
така нежна, мила и добра,
сред жалките ми спомени за хора открои се,
невярвайки, че с теб събра ме думата съдба.
Ти си адски мила и добра със мене, ...
Искаш нежност? - нима
тя ще ти помогне да станеш по-силна?
Искаш обич? - момиче, осъзнай се,
няма нищо в тази наша обич.
Искаш вяра? - отново грешка, ...
Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...
Годишнина. За кой пореден път...
Цветята от предишната умряха
само след ден. Погуби ги грехът
на мислите, които в мен валяха.
Несресана съм... Даже нямам грим... ...
Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина... ...
Виждаш ме и казваш, че съм тъжен.
Че слънце в мен не иска да изгрява.
Една усмивка теб не може да излъже,
че аз не страдам, аз не страдам.
Очите като призрак ще потънат ...