Свободна птица
Ах как искам аз да съм птица свободна,
да литна, да литна нависоко да можех.
На прозореца твой да застана,
да ти почукам със човка и да те поздравя, ...
Не изрязвахме ли всяка суета до корен,
да се будим сутрин недължащи нищо?
Беше ли, от някой друг, грехът неволно сторен
и преди да бъде даже и помислен?
Да ни купят чакат сребърниците на Юда. ...
Нима не се виждат мойте сълзи?
Нима за мене никого не го боли?
Изгубих се в собствената си игра,
заличих се под собствената си маска.
Някога имах една мечта: ...
Мечтая си за повечко мечтатели -
да Сбъдват дружно повечко Мечти
Любов и Мир да има, и Приятели,
и Заедно да мечтаем до зори...
Край Огъня да се разказват приказки, ...
Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета, ...
В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство, ...
Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...
Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел, ...
Отвори прозореца и погледни навън,
слънцето преди да е изгряло
и дочуеш ли камбанен звън.
знай, че времето за мен е вече спряло.
Аз ще си остана все така, ...
За смъртния - съблазън е " безсмъртността"...
Да преминаваш от тяло във тяло,
без колебание за миг небитие.
С "вълшебство" - дали се оцелява...
И ставаш спътница на бурите, ...
Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина. ...
Аз повече крачка към теб не ще да направя,
оставям съдбата ни обща във твойте ръце.
Сърцето разбито събра разпиляните части,
оттегля се бавно, безмълвно, но с явна надежда,
че ти - разбивачът му - ръка ще протегнеш ...
Моята любима, тя е единствена, неповторима.
Като цвете, разцъфнало над полето,
като звезда, изгряла на небето,
като ангел, бродещ по света,
тя порази моята душа. ...
Безсмъртно слънце грее силно над мен…
Усещам лъчите му… как ме пронизват…
С кръвта ми се сливат… по вените текат…
И бавно, с чувство се изнизват…
Безсмъртна луна ме преследва в сънищата, ...
Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето ...