Вечер поглеждам към звездите замечтана,
но те се крият зад облачния грим.
Аз искам в шепа да ги хвана,
те са моят блян недостижим.
Мечтая вятърът да ги отвее ...
В среднощни улици вървях,
през лунните лъчи промъквах се
и сред светулките дискретно се проврях,
от там с душа-фенер измъквах се.
Дали не слиза тъмнината ...
Прихлупено и сиво, мрачно и студено...
Идва и отива си отново, тя - усмивката...
Раждаме се в полутонове, раждаме се във ръжда...
Угнива младостта ни, избледняват спомени още не изживяни и отива си тя - усмивката...
Пир по време на чума е животът ни, "Пир по време на чума" - видях го някъде в книгите! ...
Някои продаваха мечтите си,
аз запазих своите, каква съдба,
вярвах, че ще мога да ги сбъдна,
... но, за жалост, всичко пропилях.
Похарчих много глупаво живота си, ...
Трудно е, когато пред очите ми изникват
нашите засмени две лица.
И тези спомени във миналото все се впиват
и болезнено се врязват в моята душа!
Боли, когато пак опитвам да те търся, ...
Живях на сън или сънувайки - живях.
Дните в мъгла се изнизват...
Протягах ръка да повдигна завесата,
но до тялото пак отпусках я вяло.
Къде се намирам и как да се върна?! ...
Подарък закъснял е този стих
и в него винаги ще виждаш мене.
Ще се опитам с обич без сълзи
да те изправя на колене.
Ще се изпея в него като в песен, ...
От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно, ...
Вятърът последната надежда ми отвя,
дъждът прошепна ми при слънцето да си я търся,
но аз се питам: "Как така?"
Ще ме заслепи горещото набързо.
Измамно е, не ми е работа да ходя там, ...
Мостове изгарям до твоето сърце,
разрушавам пътя между четири ръце.
Преграда слагам между четири очи,
разкъсвам връзка между две души.
Премахвам думи, спомените трия... ...
Обич
Понякога си мисля, че обич няма на света,
или пък я има, но при мене не дохожда тя.
Сърцето ми, обичало тъй много и тъй силно,
обречено да страда и да е безсилно. ...
И сякаш в пясъчен часовник песъчинките
изтича безмилостното време,
текат минутите, умират миговете,
ти скоро няма да си с мене.
Любовта от пламъци на страст-стихия ...
Посветено на моята най-добра приятелка Росица Иванова, която откри първия частен кабинет по психологическо консултиране в гр. Г. Оряховица
Започваш
ново начинание,
благородно,
истински красиво. ...
Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват, ...
Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата,
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си. ...
Когато някога в дума споменавам о,
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б, ...
Отиде си от мен усмивката,
няма те... на кой ли да я дам.
Остава да живее само спомена,
от него никой не е по-голям.
С лъжа и болка трудно се живее ...