Погледни ме, не, не съм различна,
такава съм си, както ме познаваш -
и смелостта ми е каквато беше -
променя ли се нещо, дето липсва?
Помогни ми, пак пред кръстопът съм, ...
Той: Приемаш ли истината за своя Спасител?
Тя: Търся отмъщение, не спасение.
Той: Добре изпечен темперамент!
Тя: Най-красивото хладно оръжие.
Той: Посвещавам те в рицарство!
Влизам в стаята с букет цветя,
усмивката се спуска по конец.
Щастлива днес е моята душа,
от срещата ни в златния телец.
Но ти стоиш във моята вина, ...
Харесвам те, обичам те и вярвам в теб,
дете на есента, ти научи ме да вярвам във живота,
нищо, че за винаги ще те загубя някой ден,
на юг със птиците заминала,
на юг ще гледам с тъга в очите всяка пролет.
Винаги тих, деликатен, спокоен,
ти си ми нежна опора.
Спрях се за миг, без да знам дори кой си –
само да си поговорим.
Вече не мога без теб. И те търся, ...
Тя го видя. През пролетта.
Влюби се в него. Роди се любовта.
После забрави за сивите дни. Беше весела.
И после есента. Тя пак го видя.
Този път го обичаше с цялата си душа. ...
Оказахме се точно на ръба:
душите ни изравяха смирение.
Под пръстите се ронеха слова,
попили ярки капчици прозрение.
Обърната статичност - здрав капан, ...
За всякакви житейски ситуации подготвена съм, мисля си, отлично.
Но щом изляза вън от "нивелация", разбирам - бива ме теоретично.
Умея с конска доза оптимизъм да заредя отчаяни познати,
но аз самата в делника реален понякога пречупвам си крилата.
Тогава ми се иска да се срещна очи в очи със силното ...
Една душа - полуумряла-полужива,
едно сърце - едва туптящо от сълзи,
едни очи - изплакани и тъмно сиви,
един живот, който ти опропасти.
Бях малка, смела, но наивна. ...
Ръцете ти миришат на бензин
и загорели са от него сякаш.
Поглеждам те, като към мен посягаш
да ме погалиш по детски от сърце.
Замислям се за твоите ръце ...
„... който падне в бой за свобода, той не умира”
А какво става, когато извоюваната криворазбраната свобода убие справедливостта?!
Мечтите хапят тъмнината,
кръвта им крещи в моето дихание,
те са роби на свободата, ...
Защо те обичам толкова много,
защо искам теб, а не него?
Защо ме излъга, че ме обичаш,
защо тез лъжи ти пред мене изричаш?
Защо ме остави навън в тъмнината? ...
Обичаш ли, ще бъдеш изоставена,
игра такава има в любовта
един за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Затуй на безразлична се преструвай, ...
Носеше ме през порой от злато
към гаснещия ден на свойта вяра,
че можеш още да обичаш,
че ще те обичам, дори и да го зная.
Приласка ме в своята обител ...
Отчупи от сърцето ми частица,
отвори и закрачи мълчешком,
а то простена - в миг ранена птица -
очакващо надежда крадешком.
А как жадуваше да те настигне ...
Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си: "Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.
Останаха най-верните приятели, ...
Възможен всякак или пък... НЕ-обикновен,
но пак тече по старому ( дали?) в реда си.
И всеки ДЕН ще бъде следващ май такъв -
по мъничко аз скривам от страха си...
Че може изведнъж да се стопи ...
Гледам как бавно си отива,
не оставя след себе си никаква следа...
Не знаех, че като другите и Тя можела да умира,
но, ето, днес сбогувам се с Любовта...
Чашата с Отрова до дъно е изпила, ...
Морето във реката днес се вля
и морско утро се превърна в речно,
със утрото усмихна се денят,
със щастие в начало безконечно...
И може би в незнаен кръгозор, ...
Как пронизваш до кости. От взиране.
И притихвам, преди да простя.
Всеки поглед вещае умиране...
Всяка нощ не успявам да спя.
Полудявам, събрана в очите ти. ...