Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...
В очите му - разкъсани платна. ...
Защо дойдох във Пловдив ли?
Любим ми е от детските години.
А имах нужда и... да се раздвижа.
Очаквах случване. И бях решила твърдо
с една жена на живо да се видя. ...
Гласът ти въздуха раздира,
не мен, живота той възпира,
не мен, разстройваш ме със думи,
ти, себе си уби със същите куршуми.
Себе си... ти нарани греховно, ...
Здравейте, ще публикувам едно мое стихотворение под натиска на смешко.
Дано се е получило нещо. Сайтът много ми допадна, следя го от два месеца.
Отронвам сълза.
Река.
Животът не върви. ...
Когато някога останеш сам,
когато страшно много ти тежи,
не се моли на някого за помощ,
за поглед мил, за малко топлинка.
Теб никой няма да те разбере, ...
Надигаха ракия. И я лисваха
в гърлата си, съвсем по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове
и давеха моретата във себе си.
Небето се напука - зряла диня. ...
Помниш ли, когато каза ми ти:
"Моля те, допусни ме до сърцето си,
няма да те разочаровам!"
Какво стана сега?...
Но ти си тръгна и мене страшно много ме боли ...
Ще оглушея, за да мога да чуя шепота на сърцето ти.
Ще ослепея, за да мога да видя дълбоко в душата ти.
Ще онемея, за да не мога да те нараня с думите си.
Ще пренебрегвам себе си, стига ти да си щастлив.
Ще преобърна целия свят, за да ти докажа, че те обичам. ...
Тъга! Вина! В ръката - револвер...
И мрак, сковал до болка тишината.
Проблясва светлинка на стар фенер
и сянка, отразена до вратата.
Едно сърце се бори със страха, ...
Устните ти - течен шоколад,
разтапям се при всяка целувка…
Усещам, че вече не съществува Ад,
доказваш го със всяка милувка!
Очите ти - кестени, в които потъвам, ...
Всеки ден е първи и последен,
всеки миг и стотна, и секунда,
не забравяй днес да се посмееш,
не лъжи се, че ще го направиш утре...
Всеки ден е първи и последен... ...
Валят спомени като снежинките навън.
Ще ги затрупа ли като отминал сън
и ще открия ли път, по който да вървя?
Или ще се лутам по пъртината в снега?
Ще мога ли с останали последни сили ...
Снегът на спомена в косите наваля,
сто години вече те обичам сякаш.
Сто живота съм живяла досега,
и във всеки все по теб горях.
Стотици грешки ти прощавах, ...
Аз не мога да говоря с тишината,
да се правя, че ти все присъстваш във стаята...
Аз не мога да не се боря за нас двамата,
да стоя със скръстени ръце...
Аз не мога да изкомандвам вятъра, ...