Думите ти са шепа невъзможност,
прегръдките ти - полъх самота,
и всяка целувка напомня за края,
и всяка усмивка знам, че е незаслужена.
За тебе аз съм южен вятър, ...
Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало ...
Отричам се от сетната заблуда.
Кой иска пръв да хвърли камък!?
Да, зная, светлината скъпо струва.
Вселената не дава нищо в заем.
Продажен е светът. В пазарен ден ...
Пияна съм от сълзи неизплакани,
преядох със преглътнати обиди,
наситих се на срещи недочакани
и ослепях от опити да видя
какво чак толкова намирала съм в тебе!? ...
Огледалото прерязва образа,
отекъл в жизнения път.
Очите кървави, изпепелени,
изморени от света, бавно се затварят.
И устни жадни в пламъка на огъня горят. ...
Не съжалявам, че остави ме с роса в очи,
душата ми разби, а и моите мечти.
Не съжалявам, че вместо ти, галеше ме сънят, нежен
и плувах в океан от хора, черен и безбрежен.
Не съжалявам, че ти за първи път научи ме да мразя, ...
Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...
И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...
Сиво небе, покрито с черни гарвани.
Като пръсти на вещица докосва ме вятърът.
Ледени капки вцепенявт телата ни.
Пак ще съм аз нещастникът в театъра.
В унисон с времето душата ми мрачна е, ...
Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...
Моля, не го оценявайте! Пиша го в памет на най-добрия баща, който днес почина!
Последно сбогом днес ти казвам,
с много сълзи във очи.
Целувам бледото ти чело
и шепна тихичко, прости! ...
Гонеха се лудо на слънцето лъчите
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата ...
По стиха на Jane_d (Деси Инджева) - Себеусещане
Разкъсах и последната ти риза...
Ръцете ми разнищиха плътта ти.
Безропотен, допусна ме да вляза,
очите ти обяздих във страстта си. ...