Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни - ...
Откривам се в усмивката на слънцето,
с звездите нощем си говоря,
на ум със другата във мене споря
и все по-трудно се намирам цяла .
Една частица в мен крещи, ...
Ден... не като другите...
Ден, който плющи по друмите...
С крясък на птица безжизнена, пърха денят...
Дъжд живителен, предвестник на душата...
Задаващ въпроси на посоката... ...
Любовта аз чувствам прекалено силно -
не е тайна и пред никого сега,
не ще я ползвам вече за мерило -
не ще я давам! Смело. На часа
ще удавя всеки опит зъл да ме пороби. ...
Една сълза по бузата се стича,
една любов в гърдите им кърви,
една душа продължава все да тича,
един човек към свойта смърт върви...
Гордостта в очите заблестява ...
Не искам да намирам бряг…
Готова съм да плавам безнадеждно…
Да търся слънцето тъй нежно…
Готова съм през ледени води да мина,
но теб, любов, да знам, че ще открия… ...
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво ...
Изсъхна листото, което кръстих с твоето име,
есенният вятър го пое в косите си нежни.
Леко и тихо като в сън го отвя и скри се,
с него и твоите мили, живи надежди.
Питаш: ...
Попитах слънцето за синьото небе
как с пръсти да докосна, с двете си ръце,
да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,
а то отвърна ми с усмивка само.
Попитах го тогава за звездите, ...
Проклета де е тази зима!
Проклета да е тази бяла степ!
Цял народ във примката се свива,
в един цървул, в ръждясал плет.
Проклети да са кресналите врани, ...
Когато безвъзратно някого изгубиш
А след себе си остави ти пресни следи
Замъглени спомени като през пушек
Потъмняват цветовете в сънищата ти
Когато болката в тебе се съсирва ...
Бъди себе си, лесно е да го кажеш,
но това е невъзможно, ти ще възроптаеш!
Бъди себе си, трябва да се откроиш,
да, но преди това до десет нужно е да преброиш.
Бъди себе си, събери кураж, ...
Виждам те нощем в сънищата си,
трептиш пред мен, облят от светлина
и мога да те прибера в сърце ми,
без ропот или излишни слова.
Но наяве... Наяве се будя без теб, ...
Две чаши със вино на празната маса.
Едната - отпита почти до средата.
Встрани - пепелникът със няколко фаса.
Захвърлени в ъгъла, съхнат цветята.
Тук някой приседнал - задъхан, забързан. ...
Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...