Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...
Не искам твоят скъп подарък!
С парфюми, дрехи и бижута,
да ме превръщаш в своя навик,
а любовта ми - във поредна скука.
Защо са ми подаръците скъпи, ...
Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.
Небето е мрачно, надвиснало ниско, ...
Искам само да уточня, че написах тези стихове преди известно време като текст за песен за един изпълнител, затова и лирическият герой е мъж. Любопитно ми е какво е мнението ви за написаното :)
Легни до мен, допри глава на мойто рамо.
Красива си, желая те, пак моя да си.
Шепти ми ти, шепти онези греш ...
Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак, ...
Не съм способна да говоря!
Самопризнания разлагат се в ума ми.
Покоя не намериха в прекръстване.
Крещят напук опарените думи...
Обсебват ме. Напук на всичко! ...
Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...
С годишни времена обличам се
в старание да не омръзвам.
Случайността в сезоните привличам
и спорадично мъжка мисъл връзвам.
У всеки лицево променям ...
На себе си разчитам уморена,
от обичта себична съм пленена,
от теб оплетена съм в здрача,
забрави ли в какво превръща се палача?
Откъсваш ме преди да съм узряла, ...
Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...
Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...
Ако животът е кристална чаша,
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,
за да се влее силата вълшебна ...
" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...
Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви, ...
Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...
> Един премъдър философ (забравих името в момента),
>
> със думи винаги готов бил да обори опонента.
>
> Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял, ...
"Ще останеш в сърцата ни винаги будни за мъст,
ще те виждаме в пътя си всеки по своему,
ще те помним завинаги в ума и душата ни,
ще сме горди българи... за нас ти се стремеше. "
Поклон пред делото ти, Апостоле ...
Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...