Отиват си поколения, идват нови,
със ритъма на сезонните смени.
Оказва се, че все не са готови,
но всяко тръгва с надежди големи.
Започват столетия с пориви светли ...
Очите се затварят, лекичко примигват.
Устните искат да говорят, но нямат сила.
Дрехите представят, думите обиждат.
Хората спорят, но пък усмивката е мила.
Всеки граби, намалението нараства. ...
Шепнат листата задрямали приказки,
кротко се стелят гъсти мъгли,
спускат завесите облаци дрипави,
крият лица из гротескни ъгли.
Пейките в парка, строени в редици, ...
Как да се примиря със морето, щом видях океана?
Как да се уча да шепна, щом до вчера крещях?
Как да бъда до някой, който е ''нещо си'',
след като ти бе до мен, но аз до теб не успях?
Как да обичам водата, щом съм горяла във огъня? ...
Очите ти жадуваха да ги забравя...
Студени и безмилостни са те...
но тъй искрящи... чисти и красиви...
събудиха във мене онова...
да... точно то, наричат го... любов... ...
На всичко хубаво му идва краят,
а хубаво ли е било това - не зная.
Било ли е отчаян зов за нов живот?
Всичко свърши - и ти, и аз го зная.
Защо тогава напомняш края? ...
Благодаря на green_poison за изречението "Усмихваш се на бедствието отново сам" от рубриката "Продължи последното от мен", породило този стих.
Усмихваш се на бедствието,
пак си сам.
Погалваш го
и нежно го отпращаш. ...
Намирай ми посоката, издигай се
в пристигащото утро, мъдро и открито.
С неведома, безплътна сила ме притискай,
не с пориви грабливи, тъй живи са лъжите им.
До прости сбъдвания, само искай ме, ...
Още един ден в студения Лондон,
сега няма кого да обвиним за края.
В бялата къща близо до океана,
там, където спомените ще оставя.
Няма вече редове, нито думи ...
* * *
(На Апостола - Българската Светиня)
И нека ме прости, мен, малкият и жалкият смъртен, който се осмелявам да се докосна до костите му в незнайния му гроб)
АЗ, АТЕИСТЪТ!
(горд при това) ...
Не ме сънувай - още съм далече
от спомените твои - тиха буря
събужда в тебе изгревите вечни,
заспали на сърцето ми в покоя.
Не ме сънувай - има още време ...
На колене пред таз могила свята,
създадена на вражи кръстопът.
От този свят, от слънцето по-славна!
България - нарича я светът.
Потъпквана от варвари безбройни, ...
Забрави за красотата на мечтите,
не забравяй болката в очите...
Забрави за любовта в сърцето,
не забравяй щастието отнето...
Забрави за всичко свято помежду ни, ...
Не си ти онзи, който аз обичах,
превърнал си се в някой друг.
С нежни думи тебе ли наричах?
За тебе ли, Лъжа, от всичко се отричах?
За тебе ли душата си събличах? ...
Внезапна като трус усетих болката,
зазидана в листата на чимшира.
Безцветен вкус. И тишина в минор.
А слънцето изтече. Зад баирите.
Не исках да съм сянката на вятъра. ...