Стоя в пустинята на моята душа
и събирам кристални прашинки
от мисли, в ръце от мъгла.
Спомени ярки проблясват край мене,
изчезвайки в миг, щом погледна към тях, ...
Да цъфтиш през зимата?!
Сгушена в снежна преспа,
завита в меко одеало от моите ръце,
с млечно бяла кожа и зелени очи
можеш да накараш леденото сърце в миг да затупти... ...
Във полунощ, по улица една, без име,
под подметките ми се разпръсква тишина
и хладен дъжд вали и ласкаво вали ме,
отронил от луната искрици добрина.
С ръце в джобовете вървя и с всяка стъпка ...
Една Любов!
Една любов остана в миналото.
Една любов ти погуби, една любов, която беше толкова прекрасна.
Помниш ли, колко беше влюбен в мен?
Помниш ли, колко много ме обичаше? ...
Посветено на един много добър мой приятел,
който не знае колко добър приятел ми е и това,
всъщност, му помага да е именно такъв...
Водя разговор по телепатия
(индуцира ми се някаква симпатия...). ...
Пробягват спомени по уморени маски.
Тъжовно във душите ни бодат
безброй лъжи, поизбелели ласки...
в бездумност болките кънтят...
Не вярваме, боим се, всяка дума ...
Еднакви преживявания с думи различни,
едни и същи случки, но привидно не еднакви,
въртят колелото на живота на всеки от нас.
Сиви и банални, апатия ни обхваща често...
И ние продължаваме нататък, към бъдещето светло... ...
По релсите на твоето мълчание,
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание,
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината, ...
Аз и небето си имаме история!
Познавам го вече от толкова много години...
Виждала съм го да се смее, да плаче, да се сърди и да ликува.
Винаги ми е било добър приятел... небето.
Подава ми рамото си, за да поплача на него, ...
От заключеност, празна съм,
без прозорци открити, без врати.
Не знаеше ли, че любов съм?
Сега "не ме обичай"... вятърът шепти.
А обичам и още много мечтая ...
Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...
Аз знам, че още ме обичаш,
аз знам, че мислиш си за мен
и знам, че пред мен ще го отричаш
тъй, както го отричам и аз пред теб!
Аз казах ти: "Махни се!", и ти отиде си. ...
Отварям очи... светът е един голям пущинак...
... два кактуса отдавна изцедени,
като спукани балони се гушат в небитието...
Чашата на масата е празна, някой в нея
давил е терзания и срам вчера... ...
Лицето ми тъжи, обляно от сълзи,
а уж топло е в моето сърце.
Къде е блясъкът в моите очи?
Защо не мога пак да съм дете?
Ръцете ми горещи, а сега студени, ...
Ръждива тишина рисува вятъра.
От думите ми нищо не разбра.
От толкова любов избухна кратера
на заскрежената ми женска празнота.
Крещях срещу възхода на дърветата. ...
Слънчо засрамен към хоризонта се усамоти.
Погледът ми отегчен полета на птичка проследи.
С копнеж загледах природната оперативка.
Земя и Небе се сливат - миг на блажена почивка.
Гледка, скъсваща оковите на деня рутинен ...
Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.
Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.
Забравило е вече що е живот и малко топлинка.
Отново ще пожълтее след помощта чужда.
Непонятно му е какво е било преди. ...