Poetry by contemporary authors
Мразя те, защото те обичам 🇧🇬
защо не видиш болката в моите очи?
Мразя тe, защо не ме обичаш,
защо искаш пак да ме боли?
Мразя те, защо не се обърнеш, ...
Без душа... 🇧🇬
щом душата ми ще е празна?
Защо? Нима ще е по-ефектно?
Не, не мога!
И какво дали ще ме харесаш, ...
Усмивката на демона 🇧🇬
на порочния човек, потънал в кал,
който мислеше си, че лети високо -
нали си имаше жени, пари и власт.
Но беше жалък в своето богатство, ...
Изповед 🇧🇬
слънчев и очи, изпълнени с тъга...
когато ти отиде си от мен
и аз простих се с любовта!
Болката напираше в сърцето ...
И пак потъваш в мечти 🇧🇬
коварно притиска.
Замълчи! Не мисли!
Не се рови из боклуците!
Увисва сляпа надежда. ...
СПАСИ МЕ 🇧🇬
спаси живота ми от самотата,
спаси ме, моля те, любими,
завинаги от мен самата.
Спаси ме от лъжовни думи, ...
Развиделяване 🇧🇬
херувимче в нежна позлата се рее!
От съня ли идва или от зората,
то напъпилите клонки люлее!
С романс или кошмар, отмерва съдбата ...
Когато ти се върнеш 🇧🇬
Не спират да валят сълзите ми всеки ден...
а така... нагледай им се хубаво,
усети ги добре...
Почувствай размазаната ми спирала ...
Бисерна сълза 🇧🇬
с много обич
Сълзите си от мен не скривай.
Дори наивно да изглежда, поплачи си,
аз пак на пейката до теб ще седна, ...
Последна публика 🇧🇬
се втренчва в нея сетният й час.
И пак и заразказва скришом вица
за примата с изгубения глас...
А в кичурите ярост по челото, ...
Дъждовни Стихове 🇧🇬
Денят е мокър и подгизнал.
По подметките на хората
залепнали са обещанията неизпълнени.
Нарисувай ме, за да не се забравя на сутринта. ...
искам пак онези дни 🇧🇬
в които ме боли и в които мразя всичко.
Нещото, което може да ме събуди към живота,
това нещо, знай, си ти.
Поглеждам в теб и сякаш пролетта е дошла, ...
Вървял 🇧🇬
по който вървял си и видиш калта,
камъните и безбройните съчки,
разбираш, че тънал си нейде в далечна гора,
самотна, страшна и тиха... ...