Отрова
Дъждовен ден, поредният от календара.
Навънка времето безкрай тъжи.
Седя на бара, а тишината оглушава
и последните мечтателни акорди в нашите души. ...
Като река прелях от твоето прииждане
и излязох от коритото на любовта,
ослепя ми болката от недовиждане
и потекох тихо, във поток от самота.
Най-трудно е когато си наблизо, ...
Обичам го, защото търпелив е,
защото плаче, аз когато плача,
и търся го, защото ме обича,
макар за мене той да е палача.
Той весeло ме кара да се смея, ...
Дори и да те няма, аз зная още,
че пак за мен ще те създам
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъдеш сам!
Дори и да те няма, аз зная нямо, ...
Всяка сутрин отварям очите си с мисълта за теб,
всяка нощ те сънувам.
И през деня спохождаш мислите ми,
а всъщност отчаяно бягам от теб.
Бягам, защото любовта ни е невъзможна. ...
Облечена в мълчание...
Ако мога да съм златна рибка...
Обещавам да изпълня едно твое желание...
И ти да ми прошепнеш:
"Облечи се само в моето мълчание..." ...
Поглеждал ли си някога в очите си,
защото аз гледах в тях всеки ден
и виждах болката, мъката и сълзите си,
проляни не за теб, а за мен !
Колко тъжна и грозна е злобата в теб, ...
Сънувах стих.Във който се изгубих.Криле ми бяха твоите ръце.Повдигна ме на пръсти.Аз отлитнахв дълбокото безизразно небе.Изгубих се.Но после се намерих.В сърцето ти, до слънчевия сплит.И ако нямаше във любовта предели,останала бихвинаги във теб.Сънувах стих.И всичко беше утре.А днес събудих сепо-вся ...
Милите ми теменужки как са нацъфтели!
Като пъстри пеперуди при мене долетели.
Когато с тежки думи пак попари ме сланата,
при тях на чисто и красиво скривам си душата.
----------------------------------- ...
Не подминавай никое ''обичам те'',
обръщай гръб на хорската мълва,
тя, злобата човешка, няма граници,
животът ме научи на това.
Понякога с мечтите се сбогуваш ...
Защо излъга ме така?
А аз - като глупачка - винаги ти вярвах.
Защо сега проливам аз сълза?
Като знам, че няма дя се върнеш.
Защо всички ме съжаляват? ...
След мойта смърт ще плачеш много, зная.
Сълзите ще текат като река.
Ала соленост в тяхното признание -
кому е нужно всъщност след смърта?
Кому са нужни черните одежди - ...
По стиха на Jane_d(Деси Инджева) – „Пробуждане”
Ще те опивам до безумност... със обичане!
Във огнената плът... разбил страстта.
Пълзящ по кожата ти... парещ дъх,
с въздишки разранена тишина. ...
Не се сбогувай с мен на тръгване.
(С разделите на "Вие" си говорим.)
Остави ми само миг преди разсъмване,
докато слънцето крилата си разтвори.
Тогава на пръсти пристъпи в душата ми, ...
Мой друже, сянкатата ти е къса вече!
Банално е да доказва обичта все!
А тя е напълно с ума си и непреклонно
се слива с брътвежа наоколо, монотонно!
Тя, сега пресича тъжна празните площади, ...
Къде си? Търся те, боли ме, няма те.
Обръщам се, стаята е празна, помня те.
Заспивам, а пред очите си ми,
сънувам, а в съня си ми.
Леглото ми, леглото ми на тебе още ухае, ...
Извор на тъга, поток от мъка зла,
ручей от печал, море от скръб горчива
ме заливат и в тях удавено загива
моето сърце, сломено от тегла...
На "сбогом" как да се реша, ...
Танцувай, когато звездите светят!
Танцувай със своята мисъл!
Танцувай сякаш дори не те гледат,
танцувай с думи, докато пишеш!
Танцувай с вихър и със чувство, ...
Отказвам да сведа поглед,
макар слънцето да ме заслепява!
Отказвам да спра да се усмихвам,
макар лицето ми да се схвана отдавна!
Отказвам да отворя чадъра си, ...
Не ме оставяй сама,
не ме оставяй сама в това небе,
в което някога бяхме двамата…
Аз винаги ще те обичам - ти знаеш това…
Запомни, че никога не съм те лъгала, ...