Искам да застана докрай поне веднъж,
зад думите, които казвам!
Но думите се изсипват като дъжд
през август отгоре ми,
камъни здрави в земята зад мен, ...
Въпреки, че ме болят очите,
бих ги затворил и бих помечтал,
А може би… бих ти пратил целувка.
Защо не? И да ти кажа тихо: Обичай ме!
Но не се опитвай да избягаш - ...
Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...
Безразлично е към мен сърцето ти,
безразличен си и ти. А някога се
вричаше във вечна обич без болка
и сълзи. Иди си, тръгвай на мига.
Аз зная, ще се върнеш и пак в ...
ДУША И БОЛКА
Умираме във собствената бавна нищета
в годините на вечната разправа със живота.
Потъвайки в безкрайната лоялност на съдбата
продадохме последната заплаха за лъжата. ...
Ти знаеш ли как се ражда денят?
С вик и песен на първи петли.
Ти знаеш ли как се разделят с нощта?
С болка и много тъга.
С първите слънчеви блясъци, ...
Докосвам прозореца безмълвен
и гледам как догаря последната цигара,
с нея изгаря и мисълта за теб
и усещам през прозореца вятъра свиреп!
За мен вече ти си пепел, ...
Уморен си, късно се прибираш.
И животът, казваш, ти тежи на плещите,
аз смутено болката в зениците си крия
и вечерята поднасям ти трепереща.
(за въпроси късно е, ...
В храстите се ражда звярът - було гнило, сляп жетвар
сноповете къса с грация на пеперуда, няма биле, няма цяр
за студените априлски теменуги - родени по принуда
сред хора ниски, сред хора - чужди, ничии, други... наградени за стари
заслуги... пари сърцето, парят ръцете, но никой не губи... няма какв ...
Сърце тупти. Сърце се моли
за тебе, скъпи, и за тоз живот -
живот, разцъфнал като пролет,
живот, припламнал във любов.
Езичница съм. И езическо сърце ...
Изписвам те, изричам и живея те...
наяве не... а тихичко в съня.
Рисуват те мечтите ми! Копнея те
неистово, беззвучно в тишина...
Изпиваш ме бездумно и живееш ме... ...
Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
Всяко утро приемам като дар,
божествен знак, че съм още жива.
Дори сънувала да съм кошмар,
забравям и превръщам се във дива.
Грабя всеки лъч от светлината, ...
Пак съм тук. Ще ме приютиш ли?
Ще полея тревата ти с моите сълзи.
Пак съм тук. Ще ме утешиш ли?
Ще разкажа на птиците моите мечти.
Пак съм тук. Ще ме съживиш ли? ...
За последно
Отнасям ви със себе си във моя дом уютен,
мечти разбити на парчета, несбъднати копнежи,
отдавах се на каузи чужди, като към собствени,
но пак оставам сам със мислите и себе си. ...