Идеалите ми изостанаха във времето
и няма път, по който да вървя
и тегне здраво на живота бремето,
а раните не спират да кървят.
И ценности няма, в които да вярвам, ...
Забравени отдавна в сива ежедневност,
сега се спираме на прашен кръстопът.
Променени, поумнели и с малко нервност,
се целуваме за кой ли път.
Сгушваш се в мен, проливаш и сълза, ...
Стихът пречупва се във светлината
- твоето умение да се вслушваш
в крехкостта на всяка мисъл...
И пречистен, моят стих е бял
и светъл, като жадувано докосване, ...
Далеч напред отвъд пределите на самотата,
kъдето Лятото тихичко от щастие плаче,
kъдето танцувахме във вихър от цветове и листа,
а звездите ни завиждаха добродушно през нощта.
Там, върху тази вече обгорена земя. ...
Колко е дълго това чаканеда дойдеш,да ме погалиш,да си до мен -тук, навсякъде.Броя днитеи нощите,и всички миговена щастие и тъга.Чакам теда намериш път към мен...
За любовта ти не искам да моля,
усмивките ми просешки все бягат,
а вината, че съм тук, е само моя,
невъзможностите вече ми присядат.
При теб дойдох, до болка истинска, ...
Отмина вече хаосът от влюбването,
когато думите за нас бяха скъпи
и настъпи часът на пробуждането,
след превземането на умa ни.
Сякаш бързо идваше момента, ...
Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?
Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?
Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?
Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?
Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце? ...
Защо ли слънцето така се усмихва
и с нежност сипе светли лъчи?
Там, горе, на мащеркова поляна
седнало е момиче, до него момче.
Венче от мащерка сплита момиче, ...
Летейки, бавно стигам дъното,
пропадайки, докосвам аз върха,
със светлинка, мъждукаща във тъмното,
откривам по малко, ден след ден, света!
Всеки път с очи затворени, ...