Обичам тъгата, болката от любовта,
обичам да плача сред черните цветя.
Обичам да се радвам на отчаянието,
тлеещо вътре в мен.
Обичам прегръдката на вятъра студен. ...
С теб поисках да споделям дните ти -
да съм подправката в безвкусния живот,
да осъмвам и заспивам във очите ти -
като Слънце и Луна на твоя небосвод.
Пожелай си огън - ветровете ще заключа, ...
Едно желание - безсилно искано,
една мечта - наивно детска,
една любов - отдавна чакана,
една душа - сломена, но и често грешна.
Един копнеж - горчиво безнадежден, ...
Седя и в нищото се взирам, уж тук съм, а пък май не съм.
И търся все, но не намирам на радост простичка вкуса.
Но блесна слънчев лъч в очите, потрепнах с мигли и видях -
под облак тъмен Слънчо скрит е, оттам намига ми със смях.
Огледах се - отвред напират кокичета изпод снега, ...
Когато копнежът изгаря сърцето,
когато се пали страстта,
защо ли са думи, когато
даже погледът шепне дума една...
Когато с очите си нежни погледнеш ...
Един обичам, а пък друг ме обича -
вечно болната тема на младите...
Този луд е по мен, а пък онзи,
държи се сякаш не се и познаваме...
Когато поиска, е с мене, ...
Изкуство е със четка и боя
да пресъздаваш всичко във картини,
да будиш възхищение у всички,
да можеш да прехласнеш дори този,
който не разбира красотата! ...
Такъв е човешкия живот. Плува под синьото небе!
Плуваш и ти с мен. По пътя прашен.
Изтича животът. Като пукнато гърне!
Пък очите ти са млади! И пеят стара романтична песен!
Самотен ли си с мен!? Но ти не си в чужда "чакалня"!? ...
Реши да жени царят дъщеря си,
изпрати глашатаи в пет царства,
дворецът ремонтира и зачака
да дойдат принцове за нейната ръка.
Принцесата не и се много женеше, ...
В прегръдки дълги съм. И в сълзи над разделящи се ръце.
При лунно озарение. За последно целуната под Луната!
Ех, всичко бях загубила. Дори и своето сърце.
Гледка ридаеща. Като никоя друга на Земята!
Под сиянието на звездите оставам. В неясен полумрак. ...
(Един стих, предизвикан от личен коментар до мен от...!
И ме извинете за наново разбудения "аромат" , но
обещавам - няма повече !)
Напуснаха последните от екипажа!
Заминаха, но с гордо вдигната глава. ...
Вятър плющи по корабни платна,
а в мене пулсира бясно кръвта
от натъртени, посинели милувки,
от спомени - брадясали безумци!
В прегръдка любовта потръпва, ...
Когато пред тебе има проблем,
недей да забравяш за светлия ден,
недей се отчайва, а тръгвай напред
и стъпка по стъпка създай своя ред!
Тогава проблемът ще стане по-лек ...
Ужасно ми е тъжно и тежко ми е много,
сълзите да преглътна опитвам, но не мога.
У мен е сякаш скрита река от мисли черни -
кого, сърце, да питам - лъжливи или верни?
Самотна се усещам, самотна и несрета, ...
Неусетно разпукват се пъпките -
без да питат и без да се молят.
Гъделичкащо втурват се тръпки
през телата ни, жадни за пролет.
Всеки бодро отмята качулката ...
Опитвам се да бъда себе си, но не спори…
Защото твърде много живота ми е бил раним.
И ме заливаше човешка жлъч, отвред.
И в блато газех всеки ден…
Опитах се да бъда Аз - ...