Като ослепяла денем звезда
За теб съм, казваш, твоята звездица.
Най-любимата и скъпа на света.
Винаги помни, аз съм само влюбено момиче,
познало с тебе любовта. ...
Когато моите очи срещнат твоите,
когато моето сърце почувства твоето,
когато душата ми намери опора в твоята,
когато ръцете ми се вплетат в твоите,
когато устните ми се впият в твоите, ...
Колкото и мрачна да звучи, това е истината, не я ли прозираш?
🇧🇬
Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат, ...
Опит
Избирам символ нов – цунами, бяг, порой,
разруха, чайка няма търси бял прибой.
Така със гняв кръвта сърцето бие, рони...
О, страшен миг след буря, тих зловещ покой. ...
Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите ...
Единствена
Дали за теб съм чаканата бяла истина,
която тихо си изплакал в нощен час,
или в безумство съм мечта измислена -
без име и лице, без звънък топъл глас?! ...
Какво от туй, че ти не ме обичаш,
какво от туй, че ти не ме разбра,
какво от туй, че ти за мен не мислиш,
какво от туй, че отново съм сама!
Няма да се моля и да плача, ...
забрадка сива в небето - сълзици пророни,
отдолу се кискат озъбени – старите тръни,
а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.
Без теб залъка сух е - преглътнат насила,
водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива. ...
С очи изпиваш задните ми части
от танца страстен що поклащат се в такт.
Изтичат като пръснати мъниста
по ризата ти с вратовръзка на петна.
Наместваш тайно очилата тъмни, ...
Прозорецът ми - цял покрит с цветята на студа;
прозорецът ми гледа към нежнобяла прелест.
Изящни клончета отърсват от себе си снега
на вятъра улавят всеки трепет.
Почти като замръзнала картина-сън ...
Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му; ...
Ех, някога, забравих колко някога,
венец от плитки свиваше ми мама -
корона тежка на принцеса лятна
с петички боси, с почерняло рамо...
С усмивка щърба ябълково слънце ...
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари. ...
Ставам сутрин с мисълта за теб,
излизам от къщи и отново мисля за теб,
не знам какво ми става,
но не мога да спра да мисля за теб.
Отивам в свободния с надеждата да те видя, ...
Във мислите си, завръщам се аз
Във онзи съдбоносен и вековен час
когато половината ми войници бяха изклани
а всички други със прободни рани.
Те дълго чакаха съдбовния час ...
Дишам дълбоко обляна в сълзи,
в спомени от всички изминали дни.
Любовта бе прекрасна,силна и ужасна.
Ако някога изобщо си изпитвал обич към мен,
явно вече е излетяла,а наи силните чувства и обич към теб, ...
Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си, ...
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.
Отиде си. Изчезна безвъзвратно, ...
За тебе всичко аз ще сторя,
главата си даже в огъня ще сложа!
Красотата си бих ти дарила,
само да съм аз до тебе жива!
Бих те дарила с щастие прекрасно, ...
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.
Опитах се да бъда и сърдита, ...