Представи си само, че сякаш времето спира,
че умът ти всичко останало блокира,
че се намираш сякаш в друго измерение,
където нищо друго няма никакво значение.
Виновник за това са две ясни очи, ...
не говори,не се нуждая от излишни
думи,който може да са пак лъжа...
ти покажи ми,покажи ми любовта...
не искам "миличка"да ме наричаш,
стига ми да зная аз, ...
Остани, Любов...
еddie (Ивайло Яков) & Белоснежkа
Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,
тръгни си навреме, аз нося слана!
Душата ти сгрява целия Свят, ...
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен. ...
В утрото се сбират птици на ята,
чувам как подвикват своите малки.
Ще напуснат скоро топлите гнезда,
ще си тръгнат, моите лястовички...
Аз ще бъда тук, във тази стая. ...
За любовта трагична в моето сърце безкраен стон отеква!
За красотата прозаична моят зов като насън се сепва!
За любовта си чиста, тъй изпълнена с идилия, ще прекося реката на съдбата,
Сякаш стъпил на една тъй крехка и невинна лилия!
А истината като пеперуда, ...
Дълъг ден. И сняг като за Коледа.
Милостив и съпричастен. Нежен.
Град, забързан в радости, неволи.
Безразличен и към тебе, и към мен.
Само ние и снегът. И нищо друго. ...
Усещах устните ти с моите.
Нямах сили да отворя очите си,
за да запаметя в съзнанието си това усещане.
Беше толкова хубаво, прекрасно дори!
Усещах по гърба си ръцете, твоите. ...
Дали светът някога е бил добър,
непрогнил от злоба и ненавист?
Дали в светът все още има място
за щастие, за истинска любов?
Дали от болка светът забравил е ...
Вървя самотен във нощта, по дългата алея, обгърната във тишина!
И сякаш призраци край мене, със пропити от тъгата си лица…
Безмълвно пишат във мъглата, безкрайни тайнствени слова!
И в тез лица, обречени в страдание, аз виждам скрито едно единствено послание…
Дори изгубил ти надежда, не изпадай в отч ...
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и сега не знам -
дали ако се върна, ще ме чакаш там, където те оставих.
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и плача аз - без дъх останала. ...
Когато ме дариш с искрящия си поглед, аз виждам нежността обляна в синя светлина!
И океан безкраен се събужда, в сърцето мое пагубно изгаряно от чувства!
И когато в миг на самота, отекне мимолетен звук…
Някъде в безкрая, някъде далеч от тук…
А разплакано в нощта, моето сърце самотно губи се във пуст ...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена ...
Искам
Искам пак да дишам…
Искам пак да вярвам…
Искам пак словата да изричам и този път от нищо да не бягам!
И ето, върнах се и пак се вричам, за живот щастлив, а не трагичен! ...
Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден - ...
- Добра среща, Диано моме, поспри.
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви,
какво ново? Разказвай ми наред.
- Завърнал си се в селото, разбрах. ...
- Двама пропукваме бавно леда –
всичко е сякаш толкоз познато,
щом аз със плуга оставям следа,
а ти бликваш в чувство благато.
- Утрото, Мо, събужда се сънно ...
По повод съдбата на нашите медици,
на които съчувствам най-искрено
и им желая по-бързо разрешаване
на жизненоважния за тях въпрос –
дали ще живеят все пак... и ...
Така е просто... като слънце в ранна утрин...
има хиляда начина да си щастлив,
без да е нужно да живееш във палати чудни,
без да си чувал шумолящ банкнотен звук
със поглед горделив... ...
Не можеш "Л" да казваш… като мене,
не можеш и неправда да търпиш.
Очите ти са като моите зелени
и блясък чуден в тях държиш.
Обичаш ти на всички да помагаш, ...