Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято, ...
Толкова бе "лесно" там - в ъгъла свита на кълбо за теб да страдам, а ти да нехаеш, да се радваш, не оцени, какво за тебе правех - себе си докрай раздавах и пак от себе си се отричах, ако се налагше - за да е всичко както трябва, за да е "по мед и масло". В душата тежък камък ти ми сложи, закотви ме ...
Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме к ...
Дишам вече все по-трудно И мисля си - дошъл е края... Мечтая "напук", дерзая, В очите ти да се позная - същата. От страха да избягам, Че вече късно е да сме двама И любовта възможна да направя, Така, че всичко лошо да забравя. Е, трудно би било пак в тебе да повярвам...
Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време ...
Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора, ...
Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...
Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...
Пропаст - като плаващи пясъци, леко надолу ме свлича, неусетно и бавно... Мрак непрогледен и гъста мъгла, се спускат над мен, като черен воал. Как да извикам, кой ще ме чуе, на това далечно място, забравено от света? Не усещам основа под краката си, сякаш пропадам в бездънна яма и никога не ще изляз ...
Понякога е трудно да повярваш,
че животът няма да е вечно сив,
че любовта наистина я има
и ще бъдеш някога щастлив .
Понякога за всичко ти се струва, ...
В съня ти тихо ще пристъпвам.
Като на Вапцаров във стиха.
Но не защото не мога да ти се наситя,
а защото отесня светът.
В деня си можеш ти да ме забравиш, ...
Вървиш по хълма без да се обърнеш,
навел глава поглеждаш към листата,
аз зная,че вече няма да се върнеш
и че твоето място ще заеме самотата.
А е тъй студена и тъжна есента ...
Иди си с вятъра...
Иди си с вятъра, подгонил птиците,
килим след себе си разпръснал от тъга,
лети... а мойте мисли като жиците
на кръст ще разпне черно-бяла самота. ...
Ти, крачиш живот по улици шумни.
Проблясваш по тихите градски алеи.
Потрепваш в небето през нощите лунни.
Замираш и стихваш в пустините неми.
Ти, крачиш живот – добър или лош. ...