Лета ливни жемчужными пейсиками
Ортодоксами, там, за окнами,
Нарисуй себе девочку с персиками,
Алощёкую, темноокую...
Ты глаза закрой, головой качни, ...
He whispers in Dutch on my radar for trouble.
I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles.
His voice – a reminder of all that I need.
A flowery fire awaits to be freed.
I knew you were leaving before I was told. ...
Тази нощ запалих всички светлини,
а луната мила нежно ми шепти
приказка за стари, стари времена,
за любов и ревност и за зла съдба.
За девойка мила като нежен цвят, ...
Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...
„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита, ...
На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия ...
Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...
Гледам навън е всичко кристал!
Кой тази прелест е така разпилял!
Клоните, в тежка кристална премяна,
сипят звън! Вещаят промяна!
Детето с носле на стъклото, кокори очички! ...
Вчера, днес и утре в този обичаен ред,
редим частичките на пъзела цветен.
С Любов, магия и Божия искра най напред,
започва всеки пъзел на живота чудесен.
За всяко утре си има безброй готови частици, ...
Когато си отида, замълчи,
изпрати ме достойно без думи.
На сбогуване е редно да боли.
А и, винаги скърбим, когато губим.
Когато си отида, не плачи! ...
На сутринта когато я видях
за две секунди само изтрезнях!
Че бях натряскан чак до козирката
какво ми е виновна тя, горката?
Дошла е с мен. Поканил съм я явно, ...
Любовта е изненадващо случване
в точното време и намерение,
по незнайни пътеки - почукване
и думи и чувства от вдъхновение!
Поредното експериментиране ...
Как искам ти да видиш самотата ми
ела с мен към тихия ми преход,
без теб се чувствам повече от сам
и твоето сърце ми е далеко.
Как искам да познаеш тишината ми ...
Беше посред зима- с много студ и сняг!
Тук до топлата камина - сгушен сладко спях.
Спях и сън сънувах - за топлото море,
тъй както си лудувах - от цяло си сърце!
Сънувах, че съм млад - със кожа цвят какао, ...
Виноват - сенсей. :)
Не знам, бе хора! А и откъде да знам?
Кой режисира жалкия спектакъл.
Един по рамото щастлив се тупал сам,
а друг пък сам на рамото си плакал. ...
Задъхват се под стъклен похлупак
и давят се с вината си душите,
и с хиляди : Защо? Кога? И как?
Саванът за крилете им обшит е.
Студено е, но ангели летят, ...
Аз вървя с мокри стъпки по морския бряг.
Светофарът на флага не свети в зелено.
На талази разбиват се впряг подир впряг.
И е снежно, и зло... И е много солено.
Тука лятото вчера остави следа ...
Пиша, когато дойде стиха от някъде Там...
Не съм на принципа "На всяка цена!".
Аз само мълча и стихът нарежда се сам
и срутва се сякаш в душата преградна стена.
Римите са на мисълта красотата, ...
Въртележката от мисли се завърта
Кой спомен или мисъл се отключва този път?
От толкоз дъжд всичко се превърта
Но отново и отново става все по-труден път
Всеки ден е нов шанс, но на какво ще попаднеш? ...